Автор: Красимира Дубарова - отдел "Етнография" в Регионален исторически музей Бургас

На 19 февруари 2017 празнуваме Месни Заговезни.

Този народен празник е с подвижна дата в календара. Датата се променя в зависимост от датата на Великден. Месни Заговезни е винаги осем седмици преди Великден, в неделя. Традиционната семейна вечеря е месна, откъдето е и името на празника. След този празник е забранено да се яде месо до края на Великденския пост.

В съботата преди Месни Заговезни е Голямата задушница. Навсякъде в България жените раздават на гробищата хляб, тестено ядене, варени яйца и сирене в чест на мъртвите.

Другият голям традиционен празник е Сирни Заговезни. Той е винаги седем седмици преди Великден. Вечерта на празника се заговява в кръга на близкородствени семейства. До самата вечеря трябва да завърши обичаят „прошка”- по-младите целуват ръка на по-старите и искат и получават прошка за извършени грешки и обиди. По традиция за тържествената трапеза се приготвят баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехови ядки, риба.

По време на вечерята се извършва и обичая „хамкане”- на края на конец, окачен на тавана или на дълъг прът се връзва парче бяла халва. Конецът се залюлява в кръг и всички около трапезата /главно децата/ се опитват да уловят окаченото с уста.

Най-характерен обичай на Сирни Заговезни е запалването на празничните огньове. Хората, които се играят са последните от зимния празничен цикъл. По време на Великденските пости хоро не се играе с изключение на „Буенец” /буйно, несключено хоро, което се играе от момите в Източна България/.

От Сирни Заговезни до Великден сватби не се правят.
Календарно звързани с прехода между зимата и пролетта, обредите на Сирни Заговезни имат очистителен и предпазващ характер.

Традиционна храна за Сирни Заговезни:
Баница със сирене; Варени яйца; Халва с орехови ядки; Мляко с ориз;
Печено сирене, наръсено с червен пипер; Риба;