За нас, българите, 3 март 1878 година е въплъщение на едно начало - онази Трета България, на която историята е отредила да се намира на кръстопътя между Запада и Изтока, между Европа и Азия, там, където така сложно и съдбовно се преплитат интересите на великите сили.

Датата 3 март слага начало на Третата българска държава през 1878 година след подписване на мирен договор между Русия и Османската империя, с което се слага краят на Руско-турската война от 1877- 1878 година.

Преди 139 години от този ден се правят първите стъпки към утвърждаването на България като суверенна държава. Тя има редица права да иска признаване и от други страни извън подписалите Санстефанския мирен договор, както и правото на международни търговски отношения; да сключва финансови и административно-правни договори със съгласието и одобрението на сюзерена Турция или на попечителя Русия по време на преходния период, както и да има собствена войска и полиция.

С обединени сили държавата България е върната на границите на Европа. Това е начало за поставяне на държавна българска независимост. На 3-ти март се чества възкресението на един народ, чиято висока духовна и материална култура е била подложена на унищожение. Старозагорското и Априлското въстания са показали пред света, че българите пред робството избират смъртта. През 1876 г. обаче освен българите, населението на Босна и Херцеговина също вдига въстания. В тяхна защита Сърбия и Черна гора обявяват война на Турция. Източната криза избухва с нова сила. Русия се оказва пред реалната заплаха да подрони фатално авторитета си сред балканските християни, ако в този критичен за тях момент не се намеси. Руската дипломация започва активни действия.

Българите винаги са празнували този празник, а от 1990 с решение на Държавния съвет от 27 февруари и на Народното събрание от 5 март същата година, датата е обявена за Национален празник на страната.