Политика за развитие на ЕС "на наколко скорости" би била грешка и може да постави бъдещето на съюза под въпрос.Тази теза защити в ефира на "Хоризонт" политологът Борислав Ангелов. Видяхме, че вече има реакция от страните от Вишеградската група, които не подкрепят такава политика, отбеляза анализаторът и напомни каква е алтернативата:
Виждаме, че едните предлагат тази алтернатива със скоростите, а другите говорят за федерализация - на практика. Когато се говори за повече Европа, за повече свръхнеща, вече говорим за свърхдържавата Европа, един вид федерализация.

Вариантът с федерализация е особено неблагоприятен за България, смята политологът, който отбеляза, че за подобна федеративна структура всъщност няма никакви ясни политически визии.

Ангелов смята, че връщането към старата идея на ЕС - за Европа на националните държави, е най-разумният избор. Това е: Европейският съюз на отечествата или както го е казал и Де Гол - на националните държави, обясни анализаторът и се аргументира, като отбеляза, че множеството европейски граждани смятат, че досегашният модел се е изчерпал:

Виждаме, че много от нещата започват да зависят в самите държави-членки на ЕС от Брюксел. Самите хора не могат да разберат защо така се случват нещата. Местните политици са поставени в една ситуация да се съобразяват с едни решения, в които те на практика, огромна част от тях -не участват във вземането на тези решения . Според мен с избирането на евродепутати не е достатъчно да се участва, нито с Европейските съвети. Защото виждаме, че в много отношения, ако тръгнем да се сравняваме със САЩ, отделните щати имат по-големи правомощия понякога.....а да не го сравняваме със Съветския съюз, отбеляза Ангелов.

Според политолога Луиза Славкова, която също се включи в дискусията за бъдещето на ЕС, най-неблагоприятният сценарии за развитието на Евросъюза, посечен в т.нар. "Бяла книга" е вариантът за Европа, разделена на няколко "концентрични кръга" по интереси:

За мен най-добрият вариант би бил - или ако продължим да се движим за известен период както досега и след това преминем към вариант, ако не към пълна федерализация, то поне към съюз, който успява все пак да се обедини повече около общи сфери и политики - било то сигурност, било то отбрана. И по-малко около такива, които нямат "добавена стойност". В никакъв случай да не тръгваме в този сценарий, в който някакси по интереси се групираме и се коалираме и тотално разпадаме принципа на солидарността.

Истината е че краят на националната държава не е дошъл, отбеляза още Славкова.

Влади Николов, български журналист, който живее във Франция, смята, че ще има две скорости, но източна Европа не бива да се затваря и трябва да направи необходимото, за да бъде част от съюза, като каза:

Великобритания реши да напусне и затръшна вратата и така ни се отваря една възможност....

Източна Европа трябва да избере в един момент. Тя не може, според мене лично, хем да иска чадър от Вашингтон, който вече все повече се затваря и го няма никакъв, хем да се обръща към Москва - за енергии и така нататък, и от Европа и от Брюксел само еврофондове трябва да идват. Откъде накъде европейският, западноевропейският данъкоплатец ще плаща за някакви полуавторитарни или полудемократични режими да спъват цялата демокрация в един континент, който иначе може да се обедини. Аз не виждам просто защо трябва това да се получи.