Много наши пациенти, на които предстои операция на сърцето задават едни и същи въпроси. Надявам се следващата информация да ви бъде от полза.

Каква е разлика между артериалните и венозните байпаси?
Всичко е просто. Ако за байпас се използва артерия – значи той е артериален, ако вена – венозен. В опростен вариант артериите са захранващи съдове, по които кръвта донася кислород и хранителни субстанции към органите. Вените са съдове, по които кръвта с въглероден двуокис и продуктите на обмяната се връща от органите към сърцето. Ако за байпас се използва артерия, то той ще е проходим по-дълго време, отколкото ако е използвана вена, която е измислена от природата за по-ниски налягания.

Кое е по-добро: стент, артериален или венозен байпас?
Много е индивидуално. Обсъждането на всеки пациент в тясна колаборация между инвазивни кардиолози и сърдечни хирурзи позволява да му се предложи най-адекватното лечение. Мисля че в Аджибадем Сити Клиник Бургас сме го постигнали. Всяко наше общо решение се обяснява и се съгласува с пациента. В едни случаи, особено в първите часове на инфаркт, стентирането е много по-добро решение. В други, например когато съдовете и сърцето са доста увредени, байпас операцията предлага по-добри шансове за по-дълъг, по-качествен и по-пълноценен живот. Както стентовете, така и байпасите, могат да се запушат. Все още няма убедителни доказателства че съществува стент, който може да се похвали с 90% проходимост за 10 години. Природата предлага подобен артериален байпас – вътрешна гръдна артерия – т.н. златен стандарт на байпасите. В повечето от случаите по-голям брой артериални графтове са за предпочитане.
Ситуацията, в която се намираме, е че хората все още възприемат хирургията като крайна и “много кървава” алтернатива, а не като адекватно решение на проблема. Нещата отдавна са се променили. Инструментите, с които работим сега, позволяват много по-прецизно манипулиране с тъканите, конците са по-здрави, иглите са по-тънки и по-малко травматични, разрезите са по-малки, упойките са по-леки и по-щадящи. Сърдечната хирургия е една от най-бързо развиващите се специалности в последните десетилетия. Апаратът “изкуствено сърце” е усъвършенстван и е в пъти по-малко агресивен спрямо организма, възстановяването е много по-бързо. Прилаганите по време и след операцията лекарства са по-ефикасни и с по-малко странични ефекти. Отдавна никой не се учудва, когато пациентьт два часа след сърдечна операция диша самостоятелно и на следващия ден се разхожда по коридора.
Доста често само заради собствения си неоправдан страх, притеснение и незнание пациентите не избират лечението, което предлага най-добри дългосрочни резултати. Хората трябва да разберат, че поставянето на стентове, което се извършва от кардиолози, и байпас операциите, които се извършват от кардиохирурзи, не са взаимнозаменяеми методи. В едни случаи е по-добре да се постави стент, а други са категорично показани за хирургия.

Често ли Ви се случва да чуете въпрос от пациенти чакащи операция: “Докторе, а не може ли със стент?”
Доста често. И аз мисля че той е правилен. За съжаление, след него рядко се чуват други правилни вопроси: Ще реши ли това моя проблем? Изцяло или частично? С колко стента? Защо мислите, че е по-добре операция? Артериални или венозни байпаси? Какви са предиимствата, перспективите и рисковете при всеки един от вариантите? Всички тези въпроси помагат за взимането на най-доброто решение. Понякога това е доста труден момент особено за възрастните хора. Психическата подкрепа от близките в подобните случаи е от голямо значение.

Кои артерии най-често се взимат за байпаси?
От вътрешната страна на гръдния кош вървят две артерии които кръвоснабдяват междуребрията, ребрата и гръдна кост. Най-често се използва лявата вътрешна гръдна артерия. Нейните клончета се прекъсват и тя се зашива на болния съд след стеснението му. В определени случаи е уместно използването и на дясната вътрешна гръдна артерия. В последните години заедно със завеждащия на отделението по Кардиохирургия д-р Якимов все по-често използваме тази методика, защото тя предлага доста по-добри дългосрочни резултати. Мащабни световни проучвания от предишните десетилетия са доказали, че средната проходимост на венозните и артериалните байпаси с вътрешни гръдни артерии на 5-тата година от операцията е съответно 75-80% срещу 95%, а на 10-тата година– 50-60% срещу 90%. Очаква се, че сегашните резултати са още по-добри. До момента имаме към 50 операции с два и понякога три артериални байпаса. Най-распространената и стандартна операция в България е поставянето на един артериален и няколко венозни байпаса. При подходящи пациенти е възможно извършването на байпас операция изцяло с артерии. Това е световната тенденция в момента и е доказано най-доброто, което можем да направим. В нашето отделение се стараем да следваме добрата медицинска практика.

При всеки пациент ли е удачно използването на двете вътрешни гръдни артерии?
Съществуват съответните показания, противопоказания и рискове. Използването на двете вътрешни гръдни артерии крие по-висок риск от следоперативни инфекции на раната, особено при пациенти със захарен диабет, наднормено тегло и напреднала възраст. Този риск значително намалява ако артериите се взимат без съпровождащите ги вени и прилежащи тъкани, т.нар. скелетиране. Описаната методика се прилага в нашата клиника. Тя изисква по-прецизна хирургична техника и отнема повече време, но резултатите са отлични. При спешни и комбинирани операции взимането на двете вътрешни гръдни артерии удължава операцията и в подобни случаи трябва внимателно да се преценява рискът. Най-голяма полза имат по-младите пациенти при които дългосрочната прогноза е от огромно значение.

Какво можете да посъветвате в заключение?
Искам да пожелая на всички да не се стига до поставяне нито на стентове, нито на байпаси и мога да посъветвам, ако се налага, да питат и да взимат осъзнати информирани решения. Също така хората трябва да разбират, че нито инвазивните кардиолози, нито сърдечните хирурзи са богове. Нашите процедури не спират болестта, която е довела до поставяне на стентове или байпаси. Както е казал един от великите хора на миналия век: “Всеки, който не намира време за своето здраве, рано или късно ще бъде задължен да намери време за своите болести.”