Превратна, бурна, трудна, фатална, протестна – десетки определения може да има за изминаващата 2013 г., но сред тях няма да срещнете добра.

Въпреки това намират се хора, за които годината беше наистина добра, даже много, много добра.
Според ViaPontika най-сериозни основания да почерпят за успех в кариерата, пробив или отвоюване на загубени позиции имат:

1. Николай Тишев – Младият социалист (вдясно) направи двоен удар. В края на юли той беше назначен за изп. директор на "Пристанище-Бургас" АД. Тишев зае мястото на професионалиста – Диян Димов, който получи похвала от министър Данаил Папазов малко преди рокадата. А това подхрани мненията, че чистката е политическа.
Тишев обаче бързо показа, че в порта е в свои води и си разбира от работата. През октомври удвои влиянието си, след като спечели повече поддръжници от Аргир Бояджиев стана областен председател на БСП.

2. Павел Маринов – Нещо все липсваше в кариерата на Павел Маринов до тази година. Червените го излъчиха като кандидат-кмет преди 2 години, но той остана трети. Придоби популярност с проекта "Супер Бургас", но не и с влияние да случи нещата. Тази година обаче първо попадна в избираемата част на листата на БСП, а после получи предложение, на което не можа да откаже и седна на стола на областния управител. Макар че длъжността е доста окастрена откъм правомощия Маринов избра да е активен при всеки сериозен проблем: напастта от шарка по овцете в Странджа, чистката в корабостроителниците. И засега не греши.

3. Константин Луков – съвсем резонно е изкачването на стълбата тази година да е приоритет на политици от лявото пространство като се има предвид развитието на събитията след извънредните парламентарни избори.
Константин Луков на председателското място приема поздрави от съветника от НФСБ Ангел Божидаров. Секунда след това ще получи и бутилка отлежало уиски за спечелен бас.



Кошмарната за ГЕРБ 2013 се оказа звездна за Луков – след като предишния председател на ОбС – адвокатката Снежина Маджарова стана депутат, за Луков беше детска игра да спечели председателския пост срещу единствения друг претендент Стоян Евтимов, който предвидливо се отказа. За адвоката това беше "детска мечта" и взе, че я постигна точно във фаталната 2013.

4. Зияд Ел-Масри – направи истинско завръщане на бял кон в политическия и обществения живот. Бившият общински съветник излезе от изолацията, в която сам се постави след звучен шамар от съдбата (или от противниците си) – той влезе в затвора след възобновяване на прашасало данъчно дело срещу него. Ел-Масри се върна в играта чрез ДПС. Като пети в листата участва активно в кампанията и имаше голям шанс за зам. областен, но след скандала с Пеевски остана встрани от разпределянето на постове, но не и от влиянието. През есента получи престижното място на гл. секретар на Областната комисията по проблемите на бежанците.

5. Иван Кирков – бившият полицай стана шеф на районната прокуратура в Бургас на мястото на "несменяемия" Андрей Червеняков. Кандидатурата на Кирков изскочи след няколко неуспешни опита на ВСС да избере административен ръководител на важната институция. След представянето на двама от кандидатите – досегашния Червеняков и Мануел Манев – районен прокурор на Поморие, главният прокурор Сотир Цацаров произнесе унищожителното изречение: "За съжаление си мисля, че нито един от двамата не притежава необходимите качества". Доста кураж трябва да се кандидатираш след такава откровеност.