До днес Оскар Уайлд е помнен повече заради своя темпераментен характер, остроумие, духовитост и небезизвестна присъда за хомосексуализъм, отколкото заради литературните си произведения.

Въпреки това той е един от най-успешните драматурзи и една от най-големите знаменитости на своето време, а неговите остроумни, наситени с богато въображение произведения, в частност „Портретът на Дориан Грей“ и пиесата „Колко е важно да бъдеш сериозен“, са сред най-великите литературни шедьоври от периода.

Оскар Фингал О`Флеърти Уилс Уайлд е роден на 16 октомври 1854 г. в Дъблин, Ирландия. Баща му е виден лекар - сър Уилям Уайлд, посветен в рицарско звание. Майката на Оскар е Джейн Франческа Уайлд - поетеса, лингвист, борец за ирландската независимост и един от първите застъпници за правата на жените. Тя оказва голямо влияние върху творчеството на Оскар.

Преди да тръгне на училище - на 9-годишна възраст, малкият Оскар получава домашно образование от учител французин и възпитателка германка, които го учат на родните им езици. Още от малък си личи, че Уайлд е умен и начетен. Завършва училище през 1871 г. и тогава печели стипендия за колежа "Тринити" в Дъблин. В края на първата си година там Оскар се класира първи във взимането на класическите изпити и получава най-високата стипендия.

На дипломирането си през 1874 г. Уайлд получава златния медал Беркли за най-добър студент по гръцки, а след това и стипендия за изучаване на класическа литература и философия в Оксфорд. В

В университета продължава своето академично усъвършенстване и бързо става популярен със своите предпочитания към зараждащото се ново декадентско движение, чийто идеал е „чистото изкуство“.

Именно по това време Уайлд прави първите си сериозни опити за креативно писане като през 1878 г., същата година, в която завършва, поемата му „Ravenna“ печели награда за най-добра стихотворна форма.

След дипломирането си от престижния университет, Оскар се мести в Лондон, за да живее заедно със своя приятел Франк Майлс – популярен портретист сред висшето общество на Лондон.

В английската столица Уайлд се фокусира върху писането на поезия, публикувайки първия си сборник през 1881 г. Въпреки че книгата е посрещната със скромно одобрение от критиците, си спечелва име на обещаващ бъдещ писател.

Следващата година отива в Ню Йорк, предприемайки обиколка из цяла Америка, за да чете лекции, като в крайна сметка успява да изнесе смайващите 140 лекции в рамките на 9 месеца.

Лекциите са свързани със съвременното изкуство, модата и новия дизайн. В свободното си време писателят се запознава с някои от най-видните американски литературни фигури за онова време. След края на обиколката си в Америка Оскар Уайлд се завръща у дома и веднага започва следващата си лекционна обиколка - в Англия и Ирландия.

На 29 май 1884 г. писателят се жени за богатата англичанка Констанс Лойд. Раждат им се двама сина – Сирил през 1886 г. и Вивиън през 1887.

Една година след сватбата, Уайлд е нает като главен редактор на „Женски свят“, списание, изгубило някогашната си популярност. Той е начело на списанието 2 години, променяйки неговата концепция и не просто връща, а надминава предишната популярност на изданието.

През 1888 г. за писателя настъпва 7-годишен период на непрестанно творчество, като именно тогава написва някои от най-великите си литературни произведения. Същата година публикува сборника приказки „Щастливият принц и други истории“, а три години по-късно излиза сборникът му от есета „Идеи“.

През същата година бива отпечатан и единственият роман на Уайлд – „Портретът на Дориан Грей“.

Въпреки че в днешно време е считан за класическо, велико произведение, тогава Уайлд бива остро критикуван за очевидната липса на всякакъв морал в книгата. Точно тя, обаче, му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант.

След романа Уайлд се концентрира върху писането на комедийни пиеси. Става изключително популярен със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му.

За съжаление успехът го съпровожда за кратко. През 1891 г. Уайлд се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. Няколко години по-късно бащата на Дъглас – маркизът на Куинсбъри, който знае за аферата, оставя бележка адресирана до Уайлд, в която го нарича „гей“.

Писателят е толкова засегнат от това, че решава да съди маркизът за клевета. Решение, което впоследствие унищожава живота му.

Оскар Уайлд и лорд Алфред Дъглас Източник: Getty Images/Guliver
Когато процесът започва, маркизът и неговите адвокати прилагат доказателства за хомосексуалността на Уайлд, като сред тях са любовни писма, които той е писал на Дъглас.

През май 1895 г. писателят е осъден на две години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм. След излизането си от затвора, се установява в Париж, където живее в евтини хотели и апартаменти на приятели под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство.

През последните си години Уайлд пише малко и единствената му забележителна работа е „Балада за Редингската тъмница“, която описва преживяванията му в затвора.

Оскар Уайлд умира от менингит на 30 ноември 1900 г., едва на 46 години - забравен и беден като просяк. Останките му са положени в “Пер лашез“ в Париж, Франция, в екстравагантна гробница.

Завършваме този портрет с думи на Уайлд: "Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите".