Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, както и на починалите родственици.

Преди да се нареди празничната трапеза, стопанинът на къщата запалва бъдник в огнището, който остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив.

Дървото трябва да е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник се смята за миросан и осветен.

По искрите от огъня се гадае каква ще е годината. Смята се, че колкото повече са искрите, толкова по-богата ще е реколтата.

На празничната трапеза трябва да има 7, 9 или 12 постни гозби. Това са три от свещените числа на древноюдейската Кабала.

Докато трае вечерята, никой не трябва да става от масата. Трапезата не се вдига цялата нощ, за да не избяга късметът.

Но преди да започне вечерята, най-старият мъж в дома прекадява трапезата, а след това и всички помещения в къщата.

Вярва се, че тамянът прогонва дяволчета от масата, а силата на Сатана и неговите помощници вещери, караконджоли, магьосници отслабва.

Според езическите традиции по нашите земи в навечерието на Рождество Христово стопанката на дома трябва да залъже с погача злия бог Коледо. Питката трябва да е кръгла или завита като кравай, но постна, без яйца и мляко.

Ако някой в дома е сторил тежък грях през годината, отгоре й се намазва с малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо.

Празничният хляб в различните краища на България се нарича боговица, вечерник или коледник.

Разчупва го отново най-възрастният в семейството с думите: "Ела, Боже, да вечеряме".

Първото парче се слага под иконата на Света Богородица.