1 април е познат навсякъде по света с това, че днес не е грях да излъжем.

Едни твърдят, че този празникът се е зародил в древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупците.

Според друга версия дължим честването на шегата на неаполитанския крал Монтерей. Историята е такава: На краля поднесли риба по случай спирането на земетресението. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че владетелят усетил подмяната, не се разгневил, а дори се развеселил.

Оттогава станали обичайни шегите и лъжите на 1 април.

Денят на смеха носи и своя национален колорит. Във Франция наричат този обичай „априлска риба“.

В Англия 1 април е Ден на всички глупци.

Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени.

В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на него, за хора без късмет.

В Нова Зеландия, Великобритания, Австралия и Южна Африка шеги се правят само до обяд.

Иранците си правят шеги на 13-тия ден от персийската Нова година, който се пада на 1 или 2 април. Денят се нарича „Сиздах Бедар“, т.е. Празникът на природата.

В Полша този ден е изпълнен с шеги, вицове и закачки, а в Шотландия 1 април е ден на кукувицата – птицата, която е символ на глупостта.

В Дания пък Денят на лъжата идва с месец закъснение – на 1 май.