Автор: Иво Христов

Кошмарен беше изминалия сезон за бургаския футбол.

Сега предстои голямото треперене за оставане в елита.

Защото и двата ни отбора в "А" група - "Черноморец" и "Нефтохимик" са се закотвили здраво в зоната на изпадащите. Надеждите за оцеляване не са никак оптимистични.

Напротив, реалностите са такива, че "Нефтохимик", ако разбира се продължи участието си е пътник към втория ешелон. Няма сила, която може да спаси този славен някога тим. Или почти няма!

В "Черноморец" ситуацията също е патова, въпреки по-сериозния точков актив, само на 4 от спасителния бряг.
С просто око е видно, че и двата бургаски клуба са зле във финансово отношение. Оттам идват и големите злини.
"Черноморец" трета година оцелява, благодарение на изпитаната рецепта - продажба на най-конвертируемите чуждестранни играчи в Турция, Украйна или Азербайджан и на най-качествените българи като Пламен Димов в "Левски" и национала Георги Терзиев в "Лудогорец".

През този сезон обаче рецептата на старши треньора Димитър Димитров не даде очаквания резултат. Ама изобщо не сработи! През лятото по една или друга причина Херо се раздели с 15 футболисти, кой от кой по-важни в стратегията на спеца. Тръгнаха си вратарят Стоян Колев, централния защитник и дългогодишен капитан Траян Дянков, левият бек Жереми Фо-Поре/сега в ЦСКА/, опитните халфове Цветомир Цонков и Тодор Паланков, а Яник Боли беше продаден в "Зоря"-Луганск.

На практика трябваше да се гради отбор почти от кота нула. За капак уж звездата Юсуф Уатара се нацупи още след първите мачове на отбора и си събра куфарите незнайно в каква посока. После дойде раздялата и с Гаел Нлундулу (вдясно с топката), който след месец стана "железничар", за да облече екипа на столичния "Локомотив".

Това обезкървяване нямаше как да остане без последствия. Херо заложи на опита от предишните сезони и след проби привлече няколко нови чужденци. Да, ама не!! Повече се оказаха ялови и набързо бяха натирени. Става дума за Осама Мрабет и Мохамед Соли. Надеждите, че Мартин Кавдански ще запълни празнината в центъра на отбраната се оказаха без покритие. На вратата с почти еднакъв неуспех се изявяваха Ник Дашев и Янко Георгиев.

Така и не се намери таран, тип голаджия, та се наложи в много от мачовете такъв въобще да липсва в стартовия състав. Почти 2 месеца извън строя остана Карлос Фонсека. Португалецът започна с хъс и даде кураж на малцината фенове на "Черноморец", че е добра придобивка. Травмата на нападателя лиши Херо от солидна опция в атака по фланговете. От единия на другия полюс се люшкаха Маркиньо и Жереми Манзоро. Десният бек Чико беше почти несменяем титуляр, но не доказа, че е голямата работа. В няколко мача изгря звездата на Наджиб Амари.

Алжирецът с френски паспорт дори накара мениджъри от Турция да го следят под лупа. Амари безспорно е класен играч, но лошото е, че му липсва постоянство. Именно от неговата продажба или не през зимната пауза е зависим бюджета на "Черноморец" за пролетта. Защото основният спонсор "Петрол Холдинг" едва ли не е само на книга.

Поне досега! Не развържат ли кесията, на "Черноморец" ще му бъде почти непосилно да се пребори с конкуренцията на столичните "Локо" и "Славия" за оцеляване в елита. На практика Бургас може да остане без отбор в "А" група, което е кошмарно.


Влизането в елита беше кратка радост за Нефтохимик, последвана от поредица горчиви хапове.

Защото вече никой не брои "Нефтохимик", въпреки, че играчите заслужават да им бъдат свалени шапки, за това, че ритаха за едната чест на клуба и на няколко пъти накараха феновете си да се гордеят с тях.

Без никакви средства отборът трудно ще просъществува през пролетта, колкото и изпълнителният директор Костадин Джамбазов да се заканва, че ще бъде факт. Дори и да продължи, "Нефтохимик" е обречен на отпадане в по-долна дивизия. Едва ли има трезвомислещ човек, който да твърди обратното?

Приказката за отбора започна през лятото, когато стана шампион на "Б" група и взе майсторска промоция. Приказката и еуфорията обаче бързо свършиха, след като стана ясно, че липсват финикийски знаци. Дори и на санитарния минимум. Футболистите бойкотираха, бяха пред отказване, а отборът пред разпад без дори да е изиграл 1 мач в елита.

"Нефтохимик" все пак стартира. Отборът изкара няколко мача с помощта на тайнствен финансов благодетел от Търговище. Доколкото можеше помагаше и собственикът на клуба Николай Филипов. Бизнесменът чистосърдечно си призна, че му идва в повече да налива пари и търси нов инвеститор. Мерак да помогне в този наистина кризисен момент изяви Виторио Мунгай. Добре познатият на бургаската футболна общественост бизнесмен и мениджър отвори цялото си сърце за каузата, но намери яростен отпор.

Това накара италианецът, който е с дългогодишен проспериращ бизнес на бургаска територия да се оттегли и откаже от амбициозните си намерения да докара помощ - и методическа и финансова от родината си. Дали е временно или не, ще покаже бъдещето, но такива ентусиасти като Виторио Мунгай трябва да се насърчават, а не се с лека ръка да се зачеркват, без да са получили и най-малкия шанс да се докажат.

Какво ще се случи с "Нефтохимик" дори и Баба Ванга, ако беше жива, едва ли щеше да предвиди. Мъглата е непрогледна, напук на клишето "надеждата умира последна".

Защото ако не се случи чудо, "Нефтохимик" отново може да изчезне от футболната карта на България. И вече не се знае докога?!