Първите резултати от броенето на бюлетините в Турция показват, че 51,34% са дали отговор „да” на референдума за президентска република, а 48,65%, са гласували с „не”. Това са резултатите при 99% преброени бюлетини.

Въпреки че броенето на бюлетините още не е приключило, президентът Реджеп Ердоган обяви, че референдумът е успял и поздрави привържениците си.

Подкрепящите президентска република обаче губят в трите големи града. В Истанбул резултатът е 49,96% срещу 50,03%. В Анкара е 49,89%, срещу 50,10%, а в Измир е 31,77% срещу 68,73% в полза на противниците на референдума.

От близо 3 млн. турци в чужбина, които дадоха вота си преди седмица, 41,45% са гласували с „не”, а 58,55%, с „да”. Една от държавите, където референдумът е отхвърлен, е България, по предварителни данни.

За да влязат в сила предлаганите промени в законодателството, положителен вот на референдума трябва да са дали 50% плюс 1 от гласувалите. Днес гласуваха близо 58,3 млн. турски граждани. Общо 1 106 662 бюлетини са обявени за невалидни. Избирателната активност е 86%.

След излизането на първоначалните данни за референдума, когато поддръжниците на Реджеп Ердоган водеха с 60% на 40%, турската лира рязко поевтиня с 1,65% до 3,8945 EUR/TRY срещу еврото и с 1,76%, до 3,7277 USD/TRY, срещу долара.

От опозиционната Републиканска народна партия обявиха, че ще оспорят резултатите заради многото нарушения и натиска на управляващата Партия на справедливостта и развитието, и ще искат ново преброяване и съд за Висшия изборен съвет, който днес излезе с решение, че бюлетините с фалшив печат ще се считат за действителни.

Предвижданите изменения в конституцията ще дадат изключителна власт в ръцете на президента. Точките са осемнайсет на брой, но засягат множество части на конституцията и реално промените са над 50.

Ако референдумът мине, съгласно готвените конституционни промени, броят на народните представители в Турция се увеличава от 550 на 600, а възрастовата граница за кандидат-депутатите се сваля от 25 на 18 г.

Изборите за парламент и президент ще се провеждат веднъж на пет години в един ден. Президентът ще има петгодишен мандат, а едно лице ще може да се кандидатира само два пъти за този пост. Президентът ще остава лидер на партията, която го е излъчила, а не както е сега, да бъде безпартиен – правило, което държавният глава Реджеп Ердоган многократно наруши, откакто зае поста през 2014 г.

Кандидати за президент ще могат да издигат партии, които са спечелили най-малко 5% от валидните гласове на последните избори, както и със сто хиляди подписа на граждани, имащи право на глас.

Новата система възлага изпълнителната власт на президента, а постът министър-председател се премахва. Кабинетът също ще се назначава от президента, който ще може да назначава и да освобождава от длъжност и своите вицепрезиденти.

Парламентът ще може да инициира разследване срещу президента, вицепрезидентите и министрите. Но за целта ще са нужни гласовете на 301 депутати. За придвижването на разследването към Върховния съд обаче ще са нужни гласовете на 401 депутати или мнозинство от 2/3.

Меджлисът няма да може да инициира вот на недоверие срещу държавния глава. Президентът ще може да издава декрети относно правомощията си в изпълнителната власт. Законите обаче ще се изработват в меджлиса.

Единственият законопроект, който президентът ще внася е свързан с бюджета на страната.

Ако меджлисът одобри върнат за преразглеждане закон с гласовете на 301 депутати, президентът ще трябва да го подпише. В случай че турският парламент направи поправки във върнатия закон, президентът ще има право отново да го върне за преразглеждане.

Поправките обаче ще трябва да получат одобрението половината плюс един от гласовете на депутатите.

Президентът ще може да обявява извънредно положение. По време на извънредното положение той ще има неограничени правомощия.

Президентът ще може да разпуска кабинета. Меджлисът ще може да насрочва предсрочни парламентарни избори, като за целта ще са необходими гласовете на 360 депутати.

Източник: İhlas Haber Ajansı, Anadolu Ajansı, AFP