Сгушен в стръмна скала на височина от около 1200 метра, с изглед към долината Алтъндере (Altındere), манастирът Сумела е един от най-старите православни манастири в света и днес е популярна туристическа атракция в Турция.

За да се насладите на тази гледка, трябва да стигнете до областта Трабзон (Trabzon Province) в североизточната част на Турция.

Този манастир е създаден в чест на Дева Мария или Черната Богородица от Сумела. Няма точни исторически данни за това, но се твърди, че манастирът е създаден през 386 г. от двама свещеници – Варнава и Софроний, които открили чудотворна икона на Богородица в една от планинските пещери и това ги мотивирало да останат в местността и да построят храма.

През вековете, под различно влияние на тези територии, манастирът търпи много разрушения и реставрации, а предвид местонахождението му, реставрациите са били истинско чудо. Днешния си вид манастирът придобива по византийско време, през 13век. Твърди се, че всъщност Алексий III (1349-1390) от Трапезундската империя е допринесъл най-много за това.

По време на Отоманската империя, манастирът се запазва, тъй като султан Мехмед II бил толкова пленен от скалната постройка и освен, че не го разрушил, той му осигурил специален статут и привилегии, които продължили да се спазват и от следващите владетели на тази територия.
Следва период, в който Сумела е превзет от Руската империя, която окупира района около Табсон през 1916 до 1918 г., но в края на Втората световна война, гърците се налага да напуснат турската територия.

Основните елементи на манастирския комплекс са скална църква, няколко параклиса, кухни, монашески стаи, къща за гости, библиотека и свещен извор, почитан от православните християни. Влиянието на турското изкуство може да се наблюдава в проектирането на шкафове, ниши и камините в помещенията на сградите около двора. Стенописите на църквата, които са рисувани на три нива в три различни периоди, датират от началото на 18-ти век.

Вътрешните и външните стени на църквата и стените на съседния параклис са украсени със стенописи, датиращи от времето на Алексий III. Те изобразяват предимно библейски сцени и разказват историята на Христос и Дева Мария.

Поради човешката намеса и вандализъм са повредени голяма част от стенописите, като някои от тях са изцяло унищожени. И все пак това място остава уникално и красиво, не само заради историята си, но и заради местонахождението си. Често манастирът е скрит от погледите на хората под гъста мъгла, което го прави още по-мистичен…

Източник: Пътешественик