Един стар наш писател в своето време отбелязва много точно: “В България таланти колкото искаш, но характерите са малко”. Справедливо обобщение, валидно и до днес! Лили Иванова е изключението, което потвърждава правилото – притежава талант, но и борчески характер, благодарение на които продължава да подържа своята популярност вече 56 години. Рекорд! Но трябва да се прибави и първоначалният й късмет, който тя, веднаж разпознала го, преследва упорито и неотстъпно.

Лили Иванова е родена на 24 април 1939 г. в гр. Кубрат. Нейното призвание е сцената и ще заеме основно място в живота й. В началото на 60 – те Лили започва бавно да си пробива път към славата. През ’61 година е одобрена на прослушване в „Концертна дирекция София“.

Истинският й дебют е през 1963 на румънска сцена, заедно с български оркестър във вариететната програма на хотел „Амбасадор“ в Букурещ. Румънската публика е пленена от изпълненията на все още неизвестната нашенка – бъдеща звезда, а телевизията излъчва четири директни предавания.

Лили Иванова има 35 издадени дългосвирещи албума, 18 дългосвирещи, 34 малки и 3 сборни плочи.

Наградите й в областта на музиката са над 20 като първата от тях получава отново извън България – в Братислава през 1966 година – първа награда “Златният ключ” за песента “Адажио”. Следват още Първа награда от фестивала във Варшава (1967 г), Награда за най-добър изпълнител на фестивала в Барселона (1968 г.), “Златна плоча” за най-много продадени плочи в собствената си държава от MIDEM в Кан, Франция (1969 г.), “Златна плоча” от Olimpiada de Musica Pop в Атина (1970 г.), Трета награда на фестивала в Рио де Жанейро, Бразилия (1970 г.), Трета награда с песента “Панаири” в Токио (1973 г.). През 1996 г. Лили Иванова е удостоена с голямата награда “Златен Орфей” за цялостен принос. Броят на концертите на Лили Иванова в България, Русия, , Барселона, Атина до Рио де Жанейро, Чили, Куба, Токио е над 10,000.

Днес, на рождения ден на примата, искаме да ви припомним някои от нейните знаменити изказвания, за да може чрез тях да достигнем по-близо до човека Лили:

Простотията и невежеството са неизлечими.

Аз никога не стоя с ръждясала корона на главата. Аз искам короната винаги да е лъскава. И тази корона винаги трябва да се почиства и да се лъска – тя трябва да блести. На мен ръждясалата корона нищо не ми носи. Затова всичките ми награди седят в един сандък вкъщи, никога не се изваждат. Защото, ако ги наредя на сцената и не мога да си изпея песните, какво става – нищо. Коя съм вече аз – г-н Никой.

Наградите и статистиките събират прах. Прахът влиза в очите на хората. А музиката не може да събере прах.
Няма от какво да се страхувам. Ванга ми е казала, че ще пея, докато съм жива. За ужас на някои хора. Ха-ха-ха.

Аз съм просто един единак, който разказва за глутницата

източник: InLife