След 6 месеца изтича давността за престъплението, килъри - няма

Само 6 месеца остават на убийците на боса на ВИС Васил Илиев да се спотайват. После законът не ги лови. Давността за престъплението изтича и разследването се прекратява.

Нападателите, стреляли с автомат по мерцедеса на Илиев, може и да не са живи. Хора като тях не изкарват дълго. Но помагачите и поръчителите още си харчат парите, опръскани с кръв, твърди магистрат пред "24 часа".

От убийството на застрахователния бос и бивш шампион по борба изтекоха 22 г., но той си остава митична фигура не само в Кюстендил, където е израснал. Казват, че бягал от крайностите и търсел баланс, смайвал с жестове на благородство, но не прекланял глава. Целел върха и в спорта, и в бизнеса.

"Заплашват ме, ще ме убият", рекъл Васил веднъж на майка си. Леля Венка обаче и досега не знае защо са посегнали на сина ѝ, нищо не ѝ казвали следователите.

"37 г. съм сама. Без чужда помощ отгледах 3-те си деца. Дъщеря ми Марияна беше на 3 г., когато баща ѝ почина. На едни сираци завидяха, защо?", пита се съсухрената от болка жена, погребала двамата си синове.

По-малкият Георги, президентът на "ВАИ холдинг" и на футболния клуб "Локомотив" (Пловдив), бе застрелян в Слънчев бряг на 25 август 2005 г., а Васил - на рождения ѝ ден 10 години по-рано.

На 25 април 1995 г. Васил Илиев се среща с партиен функционер от БСП в парк-хотел "Москва". После тръгва към ресторант "Мираж" в столичния кв. "Емил Марков", смятан за централа на ВИС.

Шофира сам сребристия си "Мерцедес 600 SL", регистриран същия ден в КАТ, а гардовете му го следват в червен "Сеат толедо". Към 21:10 ч колите влизат в малката, тъмна и изровена ул. "Никола Каменов", до която има строеж.

Заради лошия път Илиев се движи само с 20 км/ч. Почти е спрял, когато неизвестни откриват стрелба със заглушител от 2-3 метра.

Мерцедесът забива калник в металната ограда на строежа. От предницата му излиза дим, потрошени са предното и дясното стъкло, фаровете светят.

30-годишният Васил Илиев е килнал главата си встрани. Късно е за Бърза помощ, издъхнал е за секунди. Един куршум го улучва в главата, друг минава над ухото, а трети пронизва рамото и спира в гръбначния стълб. На мястото са изстреляни общо 17 куршума. Има пробойна и по колата на двамата пазачи, но те са невредими.

Два дни след убийството Илиев е погребан с траурно шествие. Ковчега носят близки съратници на Илиев, сред тях е Константин Димитров - Косьо Самоковеца. Отпред единия кръст държи Димитър Димитров - Маймуняка. Куршуми застигат по-късно и двамата.

Смъртта на Васил Илиев предизвиква закрито заседание на кабинета за престъпността. Правят се прогнози, че ще избухне гангстерска война. Страната притихва в очакване на кървава баня. Част от борческия елит се изпокрива - кой за по-кратко, кой за по-дълго.

Оръжието на убийството е намерено случайно от шестокласник от 73-о училище в найлонов плик, захвърлен под дърво. Пликът е почти стопен - било е стреляно през него. Други следи обаче почти няма. Картечният пистолет "Заги" е без номер, хърватско производство. Това навежда полицаите на мисълта, че убийците са от Балканите. Хърватите години наред са обичайните заподозрени, но доказателства за тяхна намеса така и не са събрани.

Поне 10 са версиите за покушението. Тогавашният вътрешен министър Любомир Начев веднага отхвърля две от тях - че Илиев е убит от спецслужбите или от свои хора. През годините обаче те периодично избуяват и увяхват.

Днес почти никой не вярва убийството на Васил Илиев да е за разчистване на лични сметки и дребни интереси.
"Погуби го стремежът му да е независим и да се откъсне от хората над него в сянка", твърдят хора, познавали го отблизо, включително и полицаи.

източник: dnes.bg