Звезди
"Един човешки живот" на неповторимата Далида
"Един човешки живот" на неповторимата Далида
*Заглавието е взаимствано от прекрасната песен на певицата
Сред куп звезди , пренаситили музикалната индустрия, изгряващи и угасващи, има такива, чиято светлина остава да блести – като прекрасната и изящна Йоланда Джильоти- Далида.
На 3 май се навършват 31 години от смъртта на една от най-красивите жени на 20 век и завинаги останала в историята на френската музика - Йоланда Кристина Джильоти
Далида е жена, пред чиито образ дъхът спира – лице и тяло, които респектират и напомнят какво е в действителност красота и присъствие. Царствени (но не надменни) маниери, титаничен талант, песни на 7 езика, оставени от нея и подети като кавъри от много други певци след смъртта й.
Краткият й, но грандиозен по своето значение живот преминава между крайности – от периоди на щастие до такива на депресия. Далида е характер, несъчетаващ се с еднообразието и не е имала ден, който би могла да определи като незначителен.
Тя е сред личностите, чиято съдба е да познаят отрано болката и огорчението. Родена през 1933 г., дете на майка французойка и баща италианец в Египет, Кайро, истинското й име е Йоланда Джилиоти. Бъдещата световна звезда не е била щастливо, безгрижно дете, нито е получила адекватна родителска обич.
От малка се чувствала изолирана, неразбирана, а нестабилното й здраве й е пречело да участва в игрите наравно с другите деца. До края на живота си остава късогледа. През горчивите дни на юношеството й тя се е крепяла на една мечта – киното.
Както често се получава при децата, плод на родители от различни националности, обогатяването на гените дарява Далида с уникална красота и многопластов талант. Съвсем млада, тя започва работа като машинописка, но трамплинът към нейната бъдеща кариера на актриса и певица става конкурс за красота, в който тя непоколебимо взима участие. И го спечелва, грабвайки титлата „Мис Египет 1954 г.”
Едва 21-годишна, тази първа победа й отваря врати в киното, но за нейно голямо разочарование получава покани само за статистка. Без да има подкрепа от някого, момичето се решава да замине съвсем сама за Париж, уверена, че там е мястото, където би могла да осъществи мечтите си. Както и се случва – скоро след пристигането си г-ца Джилиоти, с приет артистичен псевдоним Далида, започва да пее в едно от кабаретата на „Шан’з Елизе“.
Тя има късмета да попадне в едно от реномираните заведения на столицата, което се посещава не от кого да е, а от представители на елита. Именно там я забелязва и шефът на „Олимпия“ Бруно Кокатрикс, с чиято помощ през 1956 г. записва първата си песен „Бамбино“, която гръмко бележи успех, считана и досега за една от най-продаваните песни на Франция.
Следват дуети със знаменитите Шарл Азнавур през 1957 г. и Ален Делон през 1973 г. – „Parole, parole”, превърнала се в знаков хит, с тотален, зашеметяващ успех. Същото определение важи и за всички останали нейни сингли, идващи един след друг и добаващи блясък в кариерата й.
Турнета не само във Франция, но и в Египет, Ливан, Европа, САЩ, също и Виетнам Хонконг, а песните й са продавани в целия свят, вкл. Япония. Само част от легендарните й ипълнения – „Pour ne pas vivre seul“, „Gigi l`amoroso“, „Il venait d`avoir 18 ans“, „Darla Dirladada“ и много други са все хитове, многократно изпълнявани и от други звезди, включително и до ден днешен.
Далида е и първата певица, която записва музикален видеоклип във Франция. Той е към песента „Generation 78“, която е сред шлагерите на годината. През 70-те години на 20-ти век решава да опита в друг жанр – диското. Нейното изпълнение на „J`attendrai“ от 1976 г. се превръща в първия диско хит на Франция. Следват „Kalimba de Luna” (по-известна като кавър на „Бони М”), “Femme”и други. През 1978 г. изпява „Salma ya salama” – римейк на египетска популярна песен (хит, ремиксиран и след 2000 г.).
Продала над 120 милиона копия от албумите си и изпяла над 1000 песни, останали да звучат и до днес, новите поколения музиканти има какво да учат от Далида – тя е първият изпълнител в историята на музиката, който получава златен статус на записите си и полага основите на френската диско музика, Тя е първата изобщо певица, успяла да задържи пълна концертната зала на „Пале де Спорт” в Париж в продължение на три седмици.
В даден момент детската мечта на Далида да се изяви в киното се сбъдва. Заснема първия си филм през 1954 г., като партнира на Омар Шариф. До самата си кончина, тя изиграва главни роли в още десетина филма. Макар и по-известна като певица, отколкото като актриса, за феновете си тя е най-добрата и на екрана.
Далида е носителка на множество награди:
Наградата на френската звукозаписна академия в категорията за песен, за „Il venait d`avoir 18 ans“.
Пет приза от радио „Монте Карло” през 1963 г.
Платинена плоча през 1964 г. (единствената жена по това време, която се сдобива с него).
Награда за над 10 милиона продадени записа.
Няколко приза от радио „Люксембург”, последният от които й се връчва на 28 октомври 1970 г.
През 1968 г. получава „Медалът на града“ на Париж – наградата на най-популярното телевизионно предаване в Италия.
„Триумфалната награда“ за 1973 г.
20 медала от различни държави.
52 златни статуса на плочите й.
През юни 1968 г., „Maison des Intellectuels” („Къщата на интелектуалците”) в Париж обявява Далида за „Лидер в Изкуствата-Науката-Литературата“ и я удостоява с „Кръстът на Верней”.
През същата година (1968) на 5 декември в Париж Сити Хол тя получава медал от лично от президента на Франция генерал дьо Гол. Никой друг изпълнител не е получавал такъв медал.
1979 г. – получава почетната титла „Певица на мира“,, след като записва в Египет „Salma ya salama“.
1981 г. – Диамантена плоча за 25 години на успех.
Също така, през 1981 г. е наградена и с „Golden Europa” в Германия за най-популярна звезда на годината.
1982 г. – според запитване на общественото мнение, проведено от сп. „Париж-Мач“ за жените с най-голямо влияние върху френското население, Далида е единствената представителка на шоу бизнеса.
Бляскавата слава все обаче все повече я е карала да се чувства тъжна и самотна. Липсата на щастие в личния й живот все повече я е смъквала надолу, емоционалното й състояние се е влошавало с течение на годините. Далида е повтаряла пред познати и близки, че никакъв не е смисълът, ако си обожаван от тълпите на сцената, щом когато си прибереш, си сам. Стремила се цял живот към успеха, той не я прави реално щастлива.
Външната парадност и шумът в един момент са започнали да я отблъскват, музиката вече не е била способна да я успокои… Тя е искала любов, а вместо това е трябвало да понася удар след удар – всичките й трима съпрузи се самоубиват. Освен неуспешните й бракове, приписват й авантюри, които са завършвали по един и същи начин – със скандал. Следван от вярната, неизменна самота.
На 3 май 1987 г. тя сама решава да напусне живота. Остават обаче вечните песни, великолепният й глас и царственото излъчване, неповторени от никоя друга певица. В Монтмарт, Париж, днес съществува площад с нейното име, както и скулптура-бюст, издигната в нейна памет. Отделно от това, на самия й гроб има нейна статуя в цял ръст, увековечила съвършенството на визията й.
Сред куп звезди , пренаситили музикалната индустрия, изгряващи и угасващи, има такива, чиято светлина остава да блести – като прекрасната и изящна Йоланда Джильоти- Далида.
На 3 май се навършват 31 години от смъртта на една от най-красивите жени на 20 век и завинаги останала в историята на френската музика - Йоланда Кристина Джильоти
Далида е жена, пред чиито образ дъхът спира – лице и тяло, които респектират и напомнят какво е в действителност красота и присъствие. Царствени (но не надменни) маниери, титаничен талант, песни на 7 езика, оставени от нея и подети като кавъри от много други певци след смъртта й.
Краткият й, но грандиозен по своето значение живот преминава между крайности – от периоди на щастие до такива на депресия. Далида е характер, несъчетаващ се с еднообразието и не е имала ден, който би могла да определи като незначителен.
Тя е сред личностите, чиято съдба е да познаят отрано болката и огорчението. Родена през 1933 г., дете на майка французойка и баща италианец в Египет, Кайро, истинското й име е Йоланда Джилиоти. Бъдещата световна звезда не е била щастливо, безгрижно дете, нито е получила адекватна родителска обич.
От малка се чувствала изолирана, неразбирана, а нестабилното й здраве й е пречело да участва в игрите наравно с другите деца. До края на живота си остава късогледа. През горчивите дни на юношеството й тя се е крепяла на една мечта – киното.
Както често се получава при децата, плод на родители от различни националности, обогатяването на гените дарява Далида с уникална красота и многопластов талант. Съвсем млада, тя започва работа като машинописка, но трамплинът към нейната бъдеща кариера на актриса и певица става конкурс за красота, в който тя непоколебимо взима участие. И го спечелва, грабвайки титлата „Мис Египет 1954 г.”
Едва 21-годишна, тази първа победа й отваря врати в киното, но за нейно голямо разочарование получава покани само за статистка. Без да има подкрепа от някого, момичето се решава да замине съвсем сама за Париж, уверена, че там е мястото, където би могла да осъществи мечтите си. Както и се случва – скоро след пристигането си г-ца Джилиоти, с приет артистичен псевдоним Далида, започва да пее в едно от кабаретата на „Шан’з Елизе“.
Тя има късмета да попадне в едно от реномираните заведения на столицата, което се посещава не от кого да е, а от представители на елита. Именно там я забелязва и шефът на „Олимпия“ Бруно Кокатрикс, с чиято помощ през 1956 г. записва първата си песен „Бамбино“, която гръмко бележи успех, считана и досега за една от най-продаваните песни на Франция.
Следват дуети със знаменитите Шарл Азнавур през 1957 г. и Ален Делон през 1973 г. – „Parole, parole”, превърнала се в знаков хит, с тотален, зашеметяващ успех. Същото определение важи и за всички останали нейни сингли, идващи един след друг и добаващи блясък в кариерата й.
Турнета не само във Франция, но и в Египет, Ливан, Европа, САЩ, също и Виетнам Хонконг, а песните й са продавани в целия свят, вкл. Япония. Само част от легендарните й ипълнения – „Pour ne pas vivre seul“, „Gigi l`amoroso“, „Il venait d`avoir 18 ans“, „Darla Dirladada“ и много други са все хитове, многократно изпълнявани и от други звезди, включително и до ден днешен.
Далида е и първата певица, която записва музикален видеоклип във Франция. Той е към песента „Generation 78“, която е сред шлагерите на годината. През 70-те години на 20-ти век решава да опита в друг жанр – диското. Нейното изпълнение на „J`attendrai“ от 1976 г. се превръща в първия диско хит на Франция. Следват „Kalimba de Luna” (по-известна като кавър на „Бони М”), “Femme”и други. През 1978 г. изпява „Salma ya salama” – римейк на египетска популярна песен (хит, ремиксиран и след 2000 г.).
Продала над 120 милиона копия от албумите си и изпяла над 1000 песни, останали да звучат и до днес, новите поколения музиканти има какво да учат от Далида – тя е първият изпълнител в историята на музиката, който получава златен статус на записите си и полага основите на френската диско музика, Тя е първата изобщо певица, успяла да задържи пълна концертната зала на „Пале де Спорт” в Париж в продължение на три седмици.
В даден момент детската мечта на Далида да се изяви в киното се сбъдва. Заснема първия си филм през 1954 г., като партнира на Омар Шариф. До самата си кончина, тя изиграва главни роли в още десетина филма. Макар и по-известна като певица, отколкото като актриса, за феновете си тя е най-добрата и на екрана.
Далида е носителка на множество награди:
Наградата на френската звукозаписна академия в категорията за песен, за „Il venait d`avoir 18 ans“.
Пет приза от радио „Монте Карло” през 1963 г.
Платинена плоча през 1964 г. (единствената жена по това време, която се сдобива с него).
Награда за над 10 милиона продадени записа.
Няколко приза от радио „Люксембург”, последният от които й се връчва на 28 октомври 1970 г.
През 1968 г. получава „Медалът на града“ на Париж – наградата на най-популярното телевизионно предаване в Италия.
„Триумфалната награда“ за 1973 г.
20 медала от различни държави.
52 златни статуса на плочите й.
През юни 1968 г., „Maison des Intellectuels” („Къщата на интелектуалците”) в Париж обявява Далида за „Лидер в Изкуствата-Науката-Литературата“ и я удостоява с „Кръстът на Верней”.
През същата година (1968) на 5 декември в Париж Сити Хол тя получава медал от лично от президента на Франция генерал дьо Гол. Никой друг изпълнител не е получавал такъв медал.
1979 г. – получава почетната титла „Певица на мира“,, след като записва в Египет „Salma ya salama“.
1981 г. – Диамантена плоча за 25 години на успех.
Също така, през 1981 г. е наградена и с „Golden Europa” в Германия за най-популярна звезда на годината.
1982 г. – според запитване на общественото мнение, проведено от сп. „Париж-Мач“ за жените с най-голямо влияние върху френското население, Далида е единствената представителка на шоу бизнеса.
Бляскавата слава все обаче все повече я е карала да се чувства тъжна и самотна. Липсата на щастие в личния й живот все повече я е смъквала надолу, емоционалното й състояние се е влошавало с течение на годините. Далида е повтаряла пред познати и близки, че никакъв не е смисълът, ако си обожаван от тълпите на сцената, щом когато си прибереш, си сам. Стремила се цял живот към успеха, той не я прави реално щастлива.
Външната парадност и шумът в един момент са започнали да я отблъскват, музиката вече не е била способна да я успокои… Тя е искала любов, а вместо това е трябвало да понася удар след удар – всичките й трима съпрузи се самоубиват. Освен неуспешните й бракове, приписват й авантюри, които са завършвали по един и същи начин – със скандал. Следван от вярната, неизменна самота.
На 3 май 1987 г. тя сама решава да напусне живота. Остават обаче вечните песни, великолепният й глас и царственото излъчване, неповторени от никоя друга певица. В Монтмарт, Париж, днес съществува площад с нейното име, както и скулптура-бюст, издигната в нейна памет. Отделно от това, на самия й гроб има нейна статуя в цял ръст, увековечила съвършенството на визията й.
Comments
comments powered by Disqus