На 4 май ще отбележим 74 години от рождението на митичния футболист Георги Аспарухов – Гунди. През последния половин век със сигурност е написано всичко за краткия земен път на невероятния човек и атлет.

Георги Аспарухов е роден на 4 май 1943 г. в София, в квартал Редута. Играе в детския, а след това и в юношеския отбор на „Левски” София. Когато е приет в първия отбор на „Левски“, Гунди е едва на 17 години. Дебютира през пролетта на същата година, а първия си гол отбелязва срещу „Ботев” Пловдив.

От пролетта на 1962 до есента на 1963 г. играе в „Ботев” Пловдив, където отбива военната си служба и става носител на Купата на България през 1962 г. и вицешампион през 1963 г. Тук играе с отлични футболисти като Динко Дерменджиев и Георги Попов, тук изгражда себе си като футболист и става любимец на публиката.

След като се завръща в „Левски” София, печели три шампионски титли през 1965, 1968 и 1970 г. и три купи на страната през 1967, 1970 и 1971 г. Последният му мач в първенството е на 28 юни 1971 г. срещу ЦСКА.

През 1965 г. е избран за футболист № 1 и за спортист № 1 на България.

Синият център-нападател Гунди, който носи легендарния за привържениците на футболен клуб „Левски” номер 9, като юноша играе и волейбол, има невероятен отскок и е един от най-големите майстори в играта с глава по света за всички времена.

Обаятелен, висок, строен, считан от мнозина за най-добрия футболист на България за всички времена. Георги Аспарухов демонстрира красотата във футбола със своя неподражаем и интелигентен стил на футболния терен.

Сезар Луис Меноти, треньор на аржентинския национален отбор през 1978 г., който спечели световното първенство, определя по следния начин стойността на футбола като феномен: „Футболът е жизнерадостен празник. Играта се основава на вдъхновението, поставено в служба на интелигентността.” Гунди е въплъщение именно на това разбиране за футбола като интелигентност и вдъхновение.

"Малцина са тези футболисти, които създават наслада – истинска наслада за зрителя. Аспарухов бе един от малцината в света – истински футболист-артист. Затова всички скърбим за него. Поклон пред Аспарухов! "Флориан Алберт – Унгария

Нека Гунди да си остане пример за кавалерство и достойнство. За притежание на чувство за чест и дълг към родина, към клубната фланелка, към противника. Т

Гунди ни трябва, за да напомня, че футболният свят има и своята красота. Една мъжествена красота, която дава сила на хлапетата в сблъсъка с житейските несгоди.

И още нещо – нека да престанем повече със сравненията. Гунди е един и неповторим. Ала трябва да знаем неговата история, която може да помогне на българския футбол да излезе от блатото.