Макар пролетта отдавна да е настъпила, за много хора нейното истинско начало се свързва с един от най-големите християнски празници – Гергьовден. Той е свързан с пробуждането на природата и с раззеленяването на гори и ливади, насищащи въздуха с аромат на цветя, треви и билки. Това е причината празникът да се нарича още „Цветен Георги“.

Гергьовден е не само църковен празник, той е и един от най-жизнерадостните в народния календар, при това – най-буйно честваният през пролетта. С традиции и обичаи, пренесени от дълбока древност, с преплетени молитви и заклинания и с магически действия – все за здраве и плодородие.

Героичността на Св. Георги прави светеца покровител на българската армия. От връзката на празника с древните ритуали, почитащи обновяването на природата и всеобщия растеж идва традицията всеки да празнува и се весели на този ден, независимо дали е именник или има такъв в семейството си.

Денят 6 май е празник-обединител по нашите земи. Празнуват християни и мюсюлмани.

Свети Георги Победоносец се почита както от християни, така и от мюсюлмани. Израснал в богато християнско семейство той се превръща в ревностен привърженик и защитник на Христовата вяра, поради което е изтезаван жестоко и обезглавен през 288 година от император Максимилиан. Той олицетворява идеалния войн, покровител на войската.

Много са обичаите, свързани с този хубав голям български празник - втория голям имен ден след Иванов ден. Преплели са се традиционни обреди с християнски канонически чествания и не на последно място - държавно установени ритуали. Така е, защото този ден е свързан изконно с природните промени - от Гергьов ден реално започва по-топлата част от годината и с природните промени са свързани почти всички символи на празника.

Св. Георги побеждава ламята и дава вода на хората. Затова в нощта преди Гергьов ден се берат билки, гонят се зли духове и се търкаля в благата роса за здраве. С набрани от поляните зелени клонки се накичват портите на къщите и се вият венци за стадото. С пролетен венец ще бъде украсена и главата на жертвеното агне, което ще бъде принесено дар на бога за да бъде благословен рода, семейството и стадото.


Запознаем ли се по-подробно с обредните практики, ще видим колко са еднакви и при мюсюлмани, и при християни: и търкалянето в росна трева за здраве, и подготовката на обредния хляб, и „мълчаната вода“, пазена под трендафил за надпяване на китките, и гергьовското агне-курбан, та до меренето на кантар – „кой колко е наддал от лани“ и до гергьовските люлки, вързани на зелено дърво…

Така на 6 май в Западните Родопи във „ваденето на китки от кюпа“ – така се казва тук моминското наричане – участват всички без разлика от вероизповеданието. В навечерието на празника момите берат цветя и билки. Връзват ги с разноцветни конци и прикачват към тях свои накити, за нишан – та всяка да си разпознае китката.

Пак вечерта девойките отиват мълчешком да налеят вода от три или седем извора или чешми – така наречената мълчана вода. Наливат водата в ново бакърено котле, покриват го с червена престилка – защото лошотиите да бягат от червеното – и го оставят през нощта под трендафил.

На Гергьовден се събират отново, за да наричат. Започват веселите припявки, които са своеобразно гадаене за предстояща женитба и здраве, поетичен израз на надежди и пролетно настроение.

Това е един от празниците, известен със своите култови обичаи – печенето на агне, приготвянето на обреден хляб и богата трапеза с вино, баница, жито и т.н. Вярва се, че на този ден хората не трябва да услужват на никого с млечни продукти. Къщата се пълни с цветя от собствената ни или от градината на близки и приятели, ако нямаме такава. Освен с многото именници, празнуващи на Гергьовден, символиката на деня е свързана най-вече и с цъфналите дървета, и зелената природа. Тяхната енергия се пренася в домовете и в сърцата на хора, и ги изпълва с щастие и енергия.

Може би един от най-характерните обичаи за Гергьовден е приготвянето на курбан от мъжко агне. На този празник се събира цялото семейство и на трапезата задължително присъства печеното агне и обредният гергьовски хляб. Добре е да има и агнешка дроб-сърма, млечни продукти, варено жито, зелен лук и пресен чесън, баница, винце. А млечни продукти назаем да не се дават.

На празника е добре да се отъркаляме в росата за здраве, а който измие лицето си с гергьовски капки от тревата ще прогони луничките. Болните се къпят в "лява вода" - там където реката завива на ляво, за да се излекуват.

”На Гергьовден пролет се пуква и живот се буква”, казвали също старите хора. Но според древните представи, за да стане това, е необходим един голям подвиг – доброто да победи злото. Според архаичното митологично мислене страшна, люта ламя е заключила зад 9 ключалки реки и води и берекета над земята. Поробила е хората в синджири и почернила живота им.

Всеки ден искала и по едно младо момиче да изяжда. Затова всяка пролет Свети Георги идвал на помощ да ги освободи. Той яхвал бял кон и отивал „в долната земя да убие сура ламя”. В тази борба той винаги е победител, защото е непобедим юнак и „юнак над юнаците”, с „9 сърца и бърза ръка”. Хората казвали, че със сребърния си боздуган и с копието си убивал демоните и ламята, които царствали в подземния свят, а с тежките си златни ключове отключвал небето и земята, за да прати на хората зеленина и берекет.

Затова за благодарност всеки стопанин трябва днес да му принесе в жертва първото издоено гергьовско мляко, първото сирене от него и най – ваклото агне на стадото. В потайна доба, на гергьовската нощ, Светецът поръсва земята с целебна и животворна роса, за да влее жизнена сила у всичко живо. Затова рано сутрин всеки трябва да се измие с Гергьовска вода, да се закичи с букова или друга зелена клонка, да се докосне до живо дърво – за здраве и плодовитост.

Свети Георги отдава живота си и просиява като един от най-тачените светии, нему се уповават безчет християни, а и не само християни. Мюсюлманите също го наричат герой, Ал Хадир. На негово име са издигнати многобройни храмове, земеделците и животновъдите го почитат и му се молят, армията ни го има за закрилник.

Такива хора са светците и героите – ние ги знаем и на бойните полета, прославили нашата славна армия, чийто празник също е днес, така е и в духовната бран – битката срещу поднебесните духове на злобата, срещу враговете на вярата, на Бог, всъщност срещу враговете на нас, хората.

И най-трудната война е невидимата, най-тежкият меч е духовният, най-жестоките и постоянни нападения са тези вътре в нас. Затова и най-достойните победи са именно победите, които постигаме вътре в себе си, срещу страстите си, срещу всичко, което ни отдалечава от вярата и любовта към Бога и нашите ближни. Защото когато грешим, биваме лишени и от плодовете на Духа и накрая губим и душите си – най-скъпоценното ни съкровище.

Народът нарича Гергьовден „Празник на празниците”. Смята го за най-тежкия, най-хубавия и най-личния”. Още е и казано: Голям ден Великден, йощ по-голям – Гергьовден!

„Едерлези“ – това е песента, с която Горан Брегович разнася по света фолклорното богатство на Балканите. „Едерлези“ – възхвала на празника, обединил хората с различно вероизповедание по нашите земи.

Гергьовден слага началото на новата земеделска година. Затова народът нарича светеца още и „добър стопанин” – покровител на стада, земи и хора.

Кулминацията на празника в миналото било кръшното гергьовско хоро, което се водело и заигравало само от моми и млади невести.


На Гергьовден имен ден празнуват: Георги, Гергана, Галя, Гинка, Ганка и Ганчо.

Честит празник на всички! Празнувайте и добрувайте!