7-ми май е Денят на радиото и телевизията
На тази дата той демонстрира за първи път пред Руското физическо дружество изобретения от него уред за предаване и приемане на информация по електрически път на големи разстояния без проводник.
Устройството е имало кохерер и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени с морзовата азбука. Апаратът на Попов давал възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните.
От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите "Хайнрих Херц", които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска. Така на името на Хайнрих Херц се кръщава безжичното предаване на съобщения на разстояние.
Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за откривател на радиото.
През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф, припомня БГНЕС.
През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България".
Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
България е сред първите държави, в които радиото започва да се развива. Съобщения се предават още през Балканската война, а 20 години по-късно радиоапаратите стават част от бита. Но при едно условие.
„За всеки радиоприемник се е издавало разрешително от пощенските и телеграфните станции, за да може той да бъде закупен и да бъде инсталиран в дома,” разказа пред bTV фондохранителят от Националния политехнически музей Слав Банов.
Comments
comments powered by Disqus