По традиция на големия празник Богоявление се освещава водата. Велик водосвет има и в навечерието на празника, на 5 януари. Тази традиция е установена като спомен за Кръщението на Господ в река Йордан и като подготовка за кръщаването на онези, които са се подготвяли на този ден да приемат християнската вяра, така наречените оглашени.

Кръщението се извършва чрез потапяне във вода и постепенно е установена традиция тази вода предварително да се освещава. Освещаването заедно с кръщението, първоначално се извършвали в навечерието на празника Богоявление. След средата на 6 в. постепенно се налага обичаят за кръщаване още в детска възраст. Така от тържественото кръщение на възрастни на Йордановден остава само освещаването на водата в навечерието на празника. След това започва да се прави водосвет и в деня на самия празник Благовещение, да се ходи за освещаването на реки и извори.

Богоявленската вода от древност се счита за голяма светиня. Приемали са я каещите се, които били под епитимия и не можели да взимат св. причастие заради тежки грехове. С Йоан Златоуст отбелязва, че Богоявленската вода цяла година, дори две и три години, не се разваля, а остава годна за пиене.

„Началото на света е свързано с вода, началото на Евангелитето – с Йордан“, възкликва св. Кирил Йерусалимски. За първото е казано „И Духът Божий се носеше над водата (Бит. 1:2), а за второто: „Който не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие“ (Йоан 3:5). Водата, покриваща земната повърхност и намираща се във всички живи организми, вода –лед, дъжд и пара, на библейски език означава основата на видимия свят. „Славете Господа, възкликва псалмопевецът, Който премъдро сътвори небесата…Който утвърди земята върху водите (Пс. 135:5-6). Водата е знак за Божията милост по време на суша и жажда (Ис. 43:20), водата е символ на променливостта и непостоянството (Пс. 57:8), водата (потопът) е унищожител на греховете (2Петр. 3:6), водата е знак за очистване и благословение (Чис. 19:20).

Особено важен за нас е образът на „живата вода“, който употребява Господ в своята проповед на празника Шатри, когато се извършвало символично изливане на вода от Силоамския извор в Йерусалим: „който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода (Йоан 7:37-38). Евангелистът веднага пояснява: „Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него“ (Йоан 7:39). Същия образ Христос употребява и в беседата със самарянката при якововия кладенец (Йоан 4:10-14).

Във Великия водосвет са намерили израз много от тези библейски образи, особено евангелският образ на „живата вода“ – знак на благодатта на Светия Дух. С молитва във водата се потапя кръстът, и водата се освещава. Чрез водата се предава невидимата Божия благодат. С нея се поръсват домовете като знак за очистване, тя се приема с благоговение на гладно през цялата година. Както за човешкото тяло е необходима вода, така за душата е необходима Божията благодат.

И колко актуално звучат по време на богослужението думите на св. пророк Исайа: Укрепете отслабналите ръце и уякчете треперещите колене; кажете на боязливите духом: бъдете твърди, не се бойте: ето, вашият Бог… ще дойде и ще ви спаси. И водният призрак ще се превърне в езеро, и жадната земя - във водни извори;(Ис. 35:3-7), „тогава с радост ще черпите вода от изворите на спасението“ (Ис. 12:3).

Източник: Двери на православието