Днес влиза в сила „Европейската заповед за разследване“. Тя опростява работата на съдебните органи, когато искат събиране на доказателства, които се намират в друга държава от ЕС.

Например, ако френските съдебни органи следят терористи, които се укриват в Белгия, те могат да поискат от белгийските си колеги да разпитат свидетели или да извършат обиски на жилища от тяхно име. Този нов инструмент ще опрости и ускори трансграничните наказателни разследвания.

Вера Йоурова, комисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равнопоставеността между половете, заяви: „Престъпниците и терористите не познават граници. Снабдени с Европейската заповед за разследване, съдебните органи ще могат да си сътрудничат ефективно в борбата с организираната престъпност, тероризма, трафика на наркотици и корупцията. Заповедта ще даде на съдебните органи бърз достъп до доказателствата, където и да се намират те в ЕС. Призовавам всички държави членки да я въведат възможно най-бързо, за да се подобри общата ни борба срещу престъпността и тероризма. През юни ще обсъдим с държавите членки и някои решения за улесняване на събирането и обмена на електронни доказателства. Време е инструментите за провеждане на разследвания, поставени на разположение на съдебните органи, да бъдат напълно модернизирани. “

Европейската заповед за разследване се основава на взаимното признаване, което означава, че всяка държава — членка на ЕС, е задължена да признае и изпълни искането на другата държава, както би направила с решение, произлизащо от нейните собствени органи.

Европейската заповед за разследване ще има следните предимства:

Тя създава единен, цялостен инструмент с широк обхват — заповедта ще замени съществуващата фрагментирана правна рамка за получаване на доказателства. За участващите държави членки заповедта ще обхваща целия процес на събиране на доказателства — от обезпечаването на доказателствата до прехвърлянето на съществуващи такива.
В нея се определят строги крайни срокове за събирането на исканите доказателства — държавите членки разполагат най-много с 30 дни, за да решат дали приемат искането. Ако то бъде прието, се прилага 90-дневен срок за извършването на исканите процесуално-следствени действия. Всяко забавяне ще бъде докладвано на държавата от ЕС, издала заповедта.
При Европейската заповед за разследване се ограничават основанията за отказ на такива искания — получаващият орган може да откаже да изпълни заповедта само при определени обстоятелства, например, ако искането е в противоречие с основните принципи на правото на получаващата държава или вреди на интересите в областта на националната ѝ сигурност.
Заповедта намалява административните формалности чрез въвеждането на единен стандартен формуляр, преведен на официалния език на изпълняващата държава, с който органите могат да искат помощ при търсенето на доказателства.
С нея са защитени и основните права на защитата — издаващите органи следва да преценят необходимостта и пропорционалността на исканото процесуално-следствено действие. Европейската заповед за разследване трябва да бъде издадена или потвърдена от съдебен орган, а издаването ѝ може да бъде поискано от заподозряно или обвиняемо лице или от адвокат от негово име в съответствие с правото на защита и с националния наказателен процес. Държавите членки трябва да гарантират, че лицата разполагат с правни средства за защита, равностойни на тези, които са на разположение при сходно национално производство, както и че засегнатите лица са надлежно информирани за тези възможности.
По-специално Европейската заповед за разследване позволява следното:

временно предаване на задържани лица с цел събиране на доказателства;
проверки на банковите сметки и финансовите операции на заподозрените или обвиняемите лица;
разследвания под прикритие и прихващане на далекосъобщения;
мерки за запазване на доказателства.
Традиционните средства за разследване не винаги са адаптирани към цифровия свят, в който живеем. Съдебните органи се нуждаят от средства за достъп до доказателства, които се намират в цифров облак, или са разположени някъде другаде по света. Понастоящем Комисията работи върху решения за снабдяване на съдебните органи със съвременни инструменти за разследване, за да се опрости достъпът им до електронните доказателства.

Следващи стъпки

Държавите членки трябваше да въведат Европейската заповед за разследване в националното си законодателство до днес, 22 май 2017 г. Сега Европейската комисия ще анализира състоянието на въвеждане на директивата и ще предприеме действия спрямо държавите членки, които все още не са взели необходимите мерки.

На срещата на Съвета по правосъдие на 8 юни Комисията ще представи решения за подобряване на трансграничния достъп до електронни доказателства.

Контекст

Директивата се основава на принципа на взаимното признаване на съдебните решения, когато става дума за получаване на доказателства, които да бъдат използвани в рамките на наказателно производство.

Директивата се прилага за всички държави — членки на ЕС, с изключение на Дания и Ирландия, които не участват в нея. Обединеното кралство реши да вземе участие в предложената директива. Директивата замества съществуващите схеми на ЕС за правна взаимопомощ при събирането на доказателства, а именно Конвенцията на ЕС за правна взаимопомощ от 2000 г. и Рамково решение 2003/577/ПВР относно обезпечаването на доказателства.

На 21 май 2010 г. седем държави — членки на ЕС (Австрия, Белгия, България, Естония, Словения, Испания и Швеция), представиха инициатива за създаването на Европейска заповед за разследване. Директивата бе приета през 2014 г. съвместно от Съвета и Европейския парламент.