Основният въпрос, който пиесата отправя е "Индивидуалността болест ли е, когато е в разрез с общоприетите норми?"

Аскеер 2017 за най-добро представление взе трупата на Младежкия театър. "Младият режисьор Стайко Мурджев демонстрира впечатляваща зрялост във вниманието си към всеки елемент от текста." Това е формулировката на аргументацията към наградата.

А театралните критици добавят, че той е успял да го съкрати и динамизира до час и половина сценично време, без да накърни най-същественото в него. В центъра на актьорския екип са Малин Кръстев като Дайзърт и Александър Хаджиангелов и Севар Иванов, редуващи се в ролята на Алън, сценограф и костюмограф е Елица Георгиева, хореограф е Станислав Генадиев и композитор Петър Дундаков.

"Евкус" се игра на сцената на същия театър, 36 години по-рано. През 1981 година постановката бе дело на Гриша Островски.

Гледала съм постановката като студентка в Младежкия с Николай Бинев, Аня Пенчева, Георги Кадурин, както и на сцената на Бургаския театър, мисля, че беше дело на гостуващ театър и отговорно мога да твърдя, че "Еквус" е една от най-силните пиеси на британския драматург Питър Шафър, известен също с пиесите си "Амадеус", "Черна комедия“ и др., който ни напусна на 90 години през 2016-та.

Сюжетът е създаден от автора в опит да осмисли дълбоките впечатления, които едно реално престъпление оставя у него. Той научава за ослепените коне от едно момче и създава историята за четиридесет и пет годишния психиатър Мартин Дайзърт, който се мъчи да проникне в душата на седемнайсетгодишния Алън Странг.

Зрителят става съпричастен на стремежа на специалиста да проумее какво е подтикнало момчето да избоде по особено брутален начин, с метално шило, очите на шест от конете, за които се е грижил като помощник в конюшня.

Опознавайки и навлизайки все по-навътре в необузданите фантазии на обсебеното от конете момче, зрелият и уравновесен мъж се оказва принуден да се сблъска не само с тайните в проблемното семейство на момчето, но и да се изправи лице в лице срещу своите собствени кошмари и празнотата на собствения си семеен живот.

Пиесата е като добре написан психологически трилър, наситен със съспенс и неочаквани обрати, в който ролите на лекаря и пациента неколкократно се преобръщат.

Самата театрална форма е главната причина тази забележителна пиеса да не слиза от световните сцени. От написването й през 1973 г. досега тя продължава да е предизвикателство и за някои от най-големите майстори на актьорското изкуство (в световен план си струва да се спомене името на Антъни Хопкинс, а в български – на Николай Бинев, изпълнявали ролята на харизматичния и объркан психолог Дайзърт).

"Еквус" е издържана в особено добре овладян и наситен театрален език, който се доближава до хипнотичното въздействие и ритъм на антична трагедия. В нея авторът обръща еднакво внимание както върху историята, така и върху средствата, с които я показва - върху обстановката, осветлението, звуците – цялата материалност на театралната сцена. Там нищо не е просто такова, каквото е, а символ, който тревожи и очаква да бъде разгадан.