Всеки е чувал пленяващите истории за крал Артур, за Камелот, Ескалибур и рицарите на кръглата маса. Легендарният владетел e централна фигура в митологията на Великобритания и се смята, че е управлявал през V–VI век.

Главен герой е на много епични произведения и рицарски романи, а личността му се превръща в идеал за крал по време на война и мир. Миналия месец беше премиерата на новия филм около личността на крал Артур от британския режисьор Гай Ричи. Може би мнозина отново са се запитали за легендарния крал и историята му.

След като изгледаме филма или пък прочетем някоя от многото легенди, детето в нас се буди и иска да повярва, че всичко това е истина. А така ли е?

Историците водят спорове по темата от векове и въпреки това до този момент не са открити доказателства за неговото историческо присъствие.

Той не се появява в единствения известен източник за саксонското заселване на Острова. В него келтския монах Гилдас описва реалната историчека битка между бритите и англо-саксонците при Бадън около 500 г., но няма и следа от Артур в ръкописите му - нито тогава, нито по-късно.

Кралят се появява в историята едва няколко столетия по-късно в записките на уелския историк Нений, който дава списък с 12 битки, в които се предполага, че легендарният крал е участвал.

Тези битки, описани в уелската поезия, се провеждат на толкова различни места и в толкова различни години, че е физически невъзможно за един човек да е участвал във всички тях.

По-късно уелските писатели, вдъхновени от труда на Нений, придават още по-голяма важност на личността на Артур, която след Норманското нашествие от 1066 г. се разпространява из целия келтски свят, достигайки и до Франция.

Галфрид Монмутски за пръв път описва житейската история на Артур, в която е включена и легендата за магичния меч Ескалибур, доверения рицар Ланселот, кралица Гуиневир и могъщият магьосник Мерлин, и я включва в своята „История на британските крале“ от XII в.

Смята се, че книгата на Монмунтски е написана по изгубени келтски ръкописи, които само той можел да разчете. Така историята, разказана от него, се превръща в една легенда, в която се преплитат факти и митове.

Крал Артур може и да не е бил реална личност, но през годините неговата митична мощ продължава да расте. Английските владетели Хенри VIII и кралица Виктория използвали съвсем целенасочено легендата за Артур, за да постигат своите политически цели.

Ред писатели, поети, художници, фотографи и режисьори и до днес продължават да дават гласност на легендата, предавайки я през своята призма и своите възприятия. И така един крал, който може би никога не се е раждал, живее сред нас повече от 15 века.