Атина и Скопие спорят за името на Македония още откакто се разпадна бивша Югославия, припомня Янис Пападимитриу от страниците на “Тагесцайтунг”.

Страховете на Гърция бяха подклаждани и от обстоятелството, че с текстове в конституцията си Македония претендира да е изразител на интересите на македонците в съседните държави, припомня коментаторът на “Тагесцайтунг” Щефан Шааф.

Политици и от двете страни неведнъж са предприемали опити да разрешат този ирационален спор. В далечната 1992 година тогавашният посредник на ЕС Жоао де Деуш Пинейро беше на крачка от успеха. Неговото предложение за намиране на компромисно име беше посрещнато положително и от двете страни. Но вътрешнополитически проблеми принудиха тогавашния гръцки премиер Мицотакис да се отметне в последната минута.

От няколко години насам обаче проблеми създава не толкова Атина, колкото Скопие – и по-точно режимът на Груевски, който отхвърляше всякакъв компромис. Сега обаче, след като този режим падна от власт, ситуацията в Македония е вече съвсем друга. И има голям шанс за постигане на разбирателство.

Новото правителство в Скопие очевидно е решено да сложи край на конфликта с Атина – защото добре знае, че това ще проправи пътя на Македония за членство в НАТО, а по-късно и в ЕС, коментира Щефан Шааф. Остава да се реши въпросът как точно да се казва малката балканска държава. Досега тя беше наричана БЮРМ – Бивша югославска република Македония. Сега се чуват и други компромисни предложения – като например “Горна Република Македония”.


Източник: „Дойче веле”, със съкращения