13 години и 4 месеца при първоначален „строг“ режим ще изтърпи Ремзи Мустафа, който през 2016 г. уби с камък в главата 75–годишния Хакъ Али Халил от село Люляково, Руенска община.

Апелативен съд – Бургас измени присъдата на окръжните магистрати, като увеличи наложеното наказание с година и половина и я отмени в частта, с която е постановено подсъдимият да изтърпи наказанието в затвор.

Ремзи Мустафа ще трябва да изтърпи и остатъка 1 година, 5 месеца и 6 дни от общото му наказание наложено по две други дела за престъпления от общ характер. Подсъдимият е осъден на заплати на съпругата на убития 110 000 лв. обезщетение и по 90 000 лв. на всяко от трите му деца. Едва ли обаче Мустафа има толкова пари, кръвнината ще остане неизплатена, подозират съселяни на почерненото семейство.

Двете съдебни инстанции признаха 46-годишния Ремзи Мустафа от гр. Дългопол, обл. Варна за виновен в това, че на 10.03.2016г., в местността „Миризливата чешма“, на седем километра от гр. Айтос, при условията на опасен рецидив и с особена жестокост (повече от четири удара в главата) умишлено умъртвил Хака Али Халил. Присъдата на ОС – Бургас е протестирана от прокуратурата и обжалвана от частните обвинители пред Бургаския апелативен съд. Делото на първа инстанция е преминало по правилата на съкратеното съдебно следствие при направени от подсъдимия самопризнания и редуциране на наказанието с 1/3. Престъплението е извършено по време на домашен отпуск на Мустафа от Затвора – гр. Варна. Ремзи Мустафа има предходни осъждания за изнасилване, грабеж, кражба и измама.

Становището на въззивния състав е, че определеното от първоинстанционния съд наказание от 17 г.и 6 месеца „лишаване от свобода“ и редуцирано с една трета – на 11 години и 8 месеца „лишаване от свобода е несправедливо, защото е занижено. Съдът не е дооценил степента на обществена опасност на Ремзи Мустафа, не е взел предвид причините и подбудите за извършване на престъплението и е дал превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Личността на подсъдимия, правилно оценена като такава с висока степен на обществена опасност, изисква по – високо по размер наказание, се казва в решението на втората инстанция.

Пресцентърът на съда припомня, че според действащата от 07.02.2017 г. (ДВ бр.13 от 2017 г.) редакция на чл.57 от Закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) в компетенциите на съда е да определи само първоначалния режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, но не и вида на пенитенциарното заведение. Съгласно чл.58, ал.1 от ЗИНЗС разпределението на осъдените лица в затворническите заведения се осъществява по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. “Това налага въззивният съд да измени обжалваната присъда и в частта й, с която е постановено наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи в затвор, като я отмени“, пише в решението на апелативните магистрати.

Постановеният съдебен акт подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС на Р България в 15 – дневен срок от съобщаването на страните.