В една от най-въздействащите средновековни църкви в Стария Несебър -„Св. Йоан Кръстител“, която преди няколко години бе възродена за нов живот и отворена за посетители, се състоя интересна културна проява с участието на три талантливи поетеси - Елена Денева, Росица Ангелова и Виолета Христова.

Очарователните гостенки бяха представени от Златин Чаушев, началник-отдел „Несебър-Световно наследство” към Община Несебър. Давайки им възможност да покажат красотата на изреченото слово в отличното акустично пространство на храма, домакинът на срещата изрече встъпителните си думи за тях в стегнат, синтезиран и в типичния си обаятелен стил, като подчерта, че звученето на стойностна поезия е празник за душата и наслада за сетивата на ценителите.



Поводът за присъствието на гостите бе представянето пред несебърска публика на стихосбирките „Благословени върхове на пръстите” на Елена Денева и „Морфология на въртенето” на Росица Ангелова. За книгите говори редакторът им Виолета Христова, която е и председател на Литературен кръг „Смисъл”, издателската платформа, застанала зад поетичните сборници.
Поезията на Елена Денева е „отговорна, щедра и състрадателна стихотворност“ - каза Виолета Христова. „Думи с мисия, с послания и с ехо, които не следват ничии препоръки за умност, за умереност, както и че не следват готови рецепти за успех. Стихове на Елена Денева се трогват от нищо, плачат от почти всичко, готови са да се взривят в справедлив гняв, шепнат, крещят, искат и се самоопровергават. Отличават се със самородност, с отсъствие на литературна претенция и неумение да се преправят“.



При представяне на Росица Ангелова бе подчертано, че поетесата впечатлява с изключителната си виталност, сърдечност и щедра любов към живота и думите. В стиховете й прозират мощна женска енергия, словесна безбрежност, разляла се в словото й, или точно обратното - стегнати и синтезирани изповеди и констатации. Авторката на „Морфология на въртенето” пречупва света през своя вътрешен порядък, през симптоматичните движения на душата си. В тази нейна последна (засега) книга въртенето е една основна метафора на това. „Всички форми на въртенето са всъщност живота ни.“, образно обобщи Виолета Христова.



Магичните стихове на поетесите завихриха свое духовно пространство в храма-шедьовър на църковната архитектура и въвлякоха присъстващите в римувано пътешествие из неочаквани състояния и витални преживявания. Като изповед, като послание, като откровение, многообразните и красиви фрази създаваха нови и различни картини във въображението на всеки един почитател на мерената реч и като в пъзел, бавно и равномерно, подреждаха светове на духовност и извисеност.

На финала на поетичната вечер, въпреки че бе в ролята на представящ, помолена да прочете свои стихове, Виолета Христова откликна, а жестът й направи удоволствието от срещата с трите поетични пера още по-пълно.

Елена Денева, Росица Ангелова и Виолета Христова са утвърдени имена в родната литература, имат по няколко издадени книги и множество отличия от престижни конкурси в страната. Тяхното поетично присъствие се вписа емоционално в енергията на храма „Св. Йоан Кръстител“ с вдъхновените послания. Представяне на книги в църквата от X-ти век се случва за първи път след връщането на църквата към нов живот, но създаде точните вибрации и атмосфера, необходими за духовното съпреживяването на посланията. И, както каза Виолета Христова, „Поезията сама по себе си е служене във храма“.