За отговора тук всички са единодушни. Да, така е, утвърдително клатят глави и трите млади жени с мотики - първите местни жители, които срещаме в селото. И се вижда, че не просто тесат тревата по тротоарите - площадът е цветно-зелен и красив - явно, съвестно се трудят.

В горещия работен ден огромното пространство пред читалището и кметството е пусто. Хората са на полето и по дворовете, само от време на време преминава по някоя кола или каруца. "От временната заетост са. След дъждовете има много трева - почистват я", пристига на площада и кметът Манчо Паскалев. А Софка, Златина, Събина и колегата им Гошо продължават да въртят мотиките под зоркия поглед на Радка Николова, специалист ГРАО в Кметство Пирне.

Радка е дясната ръка на кмета, а лявата - двама изключително дейни мъже от ромската махала - Христо и Митко. Докато говорим пред кметството, Митко не спира да полива градинката с детелини и да хвали Паскалев, че лично посял семената. Ясно е, че пъстрите цветя и свежата зеленина в градините наоколо се дължат на задружния труд на екипа, който "началничката" Николова ръководи със здрава ръка.

Христо, на когото цяло село казва Бабика, пък е нещо като началник на ромската махала. Обяснява, че в Пирне ромите не са като тези, "за които се говори по телевизията". "Нашите хора не пипат, работят здраво, изкарват си парите. Ако някой от друго село реши тук да си развява байряка, ще има работа с нас", заканва се не на шега снажният мъж. Думите му потвърждава и Калина, майката на народния представител Гергана Стефанова, която е излязла на разходка с двете близначки на депутатката - Калина и Мария, на по три и половина години. "Покъщнина и телевизор плазма имам вън на двора. Дори когато съм в Айтос или на почивка - така си стоят. Не се безпокоя, че някой може да влезе и да открадне нещо", твърди Калина, която отлично познава тукашните нрави, защото е навъртяла трудовия си стаж в местната детска градина. "Хладилникът и фризерът ми са навън, хората си оставят много неща на двора - никой не ги пипа", съгласна е и Радка Николова.

Вече седим в едно от двете селски кафенета - място в центъра на Прине, където и за работа, и за почивка редовно се събира екипът на Паскалев. Съветници, хора, които милеят за селото, енергични и отворени за всяка новост, на които кметът се опира в хубави и в лоши моменти. Като семейство Денка и Генко Георгиеви, които, макар и притеснени за болното си внуче, пристигат с него и снахата за редовната среща. Задружното семейство се радва на трима сина и две чаровни снахи - всички са около тях. "Имаме претенции, че селото ни е най-добро място за живеене в общината. Има дух, има хора, на които можеш да разчиташ винаги. Заедно организираме празници, заедно се справяме и с всеки проблем", казва Денка.

После става ясно, че в Пирне все пак нещо липсва - лекар. Личните лекари имали достатъчно пациенти и казвали на пирненци - като искате прегледи и медицинска помощ, идвайте в града. Затова пък имат най-модерната стоматологична услуга. "Извадихме късмет с д-р Добромир Иванов от Бургас. Със собствена оборудвана стоматологична линейка идва три пъти седмично в Пирне. Но и лекар трябва да има, само че никого не можеш да задължиш", обяснява още Паскалев.

В Пирне кафенето не е просто място за сладки приказки. Тук се обсъждат селските проблеми и се взимат важни решения. Темата днес са двама-трима собственици на каруци, които все още не поставят престилки на конете и така замърсяват селските улици. Кметът е готов да посети всеки един вкъщи и да ги предупреди, че вече ще има санкции.

Редовна тема е интересът към имотите. "В селото не останаха къщи за продаване. Има много хора, които търсят. Вчера имаше кандидат купувачи, днес чакам други. Вече обмислям възможността да разговарям с кмета на Общината, дали можем да отредим парцел за жилищно строителство, тъй като има много желаещи", споделя Паскалев. Доскоро имало 20 къщи за продаване, сега са останали 2-3. Цените не са ниски, но кандидати - колкото искаш.

Три семейства датчани вече са се настанили в селото, сред "местните" чужденци са още семейство англичани, руснак и германец. "Взеха стари къщи, ремонтираха ги, оправиха ги. Много айтозлии също търсят, идват и хора от Бургас. Има голям имтерес към селото", не без гордост констатира пирненският кмет. Сред наскоро изградените къщи, една буквално блести, направена с мерак по европейски маниер от айтозлията Димитър Костадинов, който също се е заселил за постоянно в Пирне. Пирненци много се гордеят и с присъствието на полицейския шеф Калоян Калоянов, предпочел спокойствието и красивата прирненска природа.

Пирненските къщи изглеждат добре не само отвън. Хората тук държат на удобствата. Селото им е единственото в общината с мръсна канализация и пречиствателна станция. В много от домовете с добре подредени градини, има парно, бани и екстри, на които и в града биха завидели. Улиците нямат имена, но за да се ориентират по-лесно, местните са ги кръстили "полицейска", "депутатска", "кметска" и т.н. И държат дебело да се подчертае, че "Пирне е перлата на общината", само на 5-6 км от града. С около 600 жители е сред групата на средно населените, измежду 16-те айтоски села. "И селото ни е европейско и хората са европейци. Но за разлика от европейците, ние правим всичко с малко пари, с желание и с много доброволен труд", е общото мнение на кметския екип.

Детската градина и обновеното основно училище са другите предимства на Пирне - гаранция, че има бъдеще. Училището е санирано със собствени средства и предлага прекрасни условия за учене и отдих, затова родители от съседни селища са го избрали за децата си. "Детската градина се нуждае от ремонти, има предписания, които, надявам се, от образователната дирекция ще изпълнят" оптимист е Паскалев.

"Хубаво, спокойно и приятно се живее в Пирне. Не крадат, няма лоши хора, общуваме си сърдечно", казва и 86-годишният Вълчо Марковски - живата история на селото, който помни всички важни събития от 1935 година насам. Оказва се, че само един от местните е по-възрастен от него. Не часове, а дни и месеци ти трябват, за да научиш всичко, което възрастният пирненец може да разкаже за родното си село. С изключителна памет и интелект, Марковски вече е написал две книги - едната за личния си живот, другата - за Пирне. Не държи да ги издава, просто - като ги написал му олекнало. И чете - със същата страст, с която и пише. Тази година прочел 35-40 книги, при това - без очила.

От екипа липсва секретарят на Читалище "Пробуда" Янка Славова, само защото е в отпуск. Но става ясно, че тя е човекът, който след празника на селото, ще готви и готви и голямо празненство за 1 ноември т.г., Деня на народните будители. Ще има фойерверки, подарък от народния представител и всеобщо веселие по повод тържественото откриване на реновираното пирненско читалище. Това е другата тема, която коментират още от сега Паскалев, Радка, Калина и сем. Георгиеви, тъй като празникът си заслужава. Сградата на местната културна институция е за първи път генерално ремонтирана от построяването й през 1958 г. Но историята на читалището е друга тема, по която най-вещ е доайенът Марковски. Не само той, но и всички пирненци вече узряват за идеята селото на има своя музейна сбирка, каквато местното училище отдавна е открило. Грижливо се пазят исторически писма, документи и снимки, но май е време да се експонират, за научат и младите за знаменателните събития в Пирне.

В селото всичко е по две - две кафенета, два магазина, две сладкарници, две кооперации. Няма и един метър кална улица, уличното осветление "не свети, а направо грее", църквата е най-голямата и най-хубавата сред селските, къщите са подредени, а за кмета няма делник, нито празник, винаги е насреща, хвалят се още пирненци. Паскалев, обаче, скромно подчертава, че заслугата за добрата визия на Пирне е благодарение на съдействието на цялата общинска администрация, на техническия екип, на Зам. кмета на Общината Мариана Димова, която е винаги отзивчива към проблемите. "Всичко сме постигнали и благодарение на общинските съветници, и най-вече, благодарение на кмета на Общината Васил Едрев, защото без неговото съдействие, Пирне не би било това, което е днес", заключава пирненският кмет.

По обратния път, махаме за сбогом на двойка щъркели с порастнало вече потомство, която преди години избрала Пирне за свой дом. А е известно, че щъркелите са сред най-претенциозните хвъркати - много се влияят от средата и използват едно и също гнездо само ако мястото е тихо и спокойно, а хората наоколо - добросърдечни.