Тя е била потомка на Аароновия род и родила Мария, бъдещата майка на Спасителя на човечеството. Според библейските сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски символи на майчинството. Българите наричат празника Лятна Света Анна. Той е разпространен в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там приемат, че Лятната Света Анна бележи края на лятото. Светицата се почита най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на празника се спазват строго някои забрани - не се работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.

На празника бременните жени и младите булки отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред иконата на светицата. След края на църковната служба майките раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от "огън" - висока температура и треска.

В Западна България на празника се извършват различни действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които „обират" чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за да попречат на злосторниците да откраднат житото им.

Празнуват Анна, Анка, Ани, Анани.