България остава сред държавите в Европейския съюз (ЕС), които продължават да отделят значително по-малко средства за здравеопазване в сравнение със средното ниво за блока, показват данни на европейската статистическа служба Евростат.

През 2015 г. делът на разходите на България за здравеопазване от брутния вътрешен продукт (БВП) достига 5,5% при средно за ЕС и еврозоната по 7,2%. От тях най-голям е делът на разходите за болнична помощ – 4% от БВП. По-висок е този дял единствено в Дания, Великобритания, Естония и Холандия – съответно 6,1%, 5,7% и по 4,1% за другите две страни.

Най-голям е делът на разходите за здраве от БВП в Дания – 8,6%, Франция – 8,2%, Австрия и Холандия – по 8%, а най-малък в Кипър – 2,6%, Латвия – 3,8%, Румъния – 4,2%, Гърция – 4,5%, Люксембург – 4,6%, и Полша – 4,7%.

Като цяло здравеопазването е второто по размер перо в бюджетните разходи в ЕС след разходите за социална защита, за които се насочват средно 19,2% от БВП, показват данните. Третото е за публични услуги със средно 6,2% от БВП.

Като дял от общите правителствени разходи разходите за здравеопазване в България възлизат на 13,4% през 2015 г. спрямо 15,2% средно за ЕС и 14,9% за еврозоната. Великобритания и Холандия са лидери с по почти 18%, а Кипър и Гърция са на дъното с по съответно 6,4% и 8,2%.

Що се отнася до показателя разходи за здраве на човек от населението, средното ниво за ЕС през 2015 г. е малко над 2 хил. евро. Лидер по този показател е Люксембург 4 112 евро, Дания с 4 094 евро, Холандия с 3 194 евро, Швеция с 3 170 евро, Австрия с 3 149 евро, Ирландия с 3 138 евро и Великобритания с 3 020 евро.

На другия полюс е Румъния с 340 евро на глава от населението, следвана от България с 343 евро, Латвия с 468 евро, Полша с 520 евро, Кипър с 532 евро и Унгария с 592 евро.