Напредъкът в България "е недостатъчен и остава несигурен", има много слабости по отношение на правосъдната система, назначенията, а борбата срещу корупцията е окачествена като пълен провал.

Това са основните изводи от публикувания на 22 януари доклад на Европейската комисия, отчитащ как българските власти изпълняват европейските изисквания за налагане на правова държава, борба с корупцията и организираната престъпност.

Изводите са за последните 18 месеца, обхващащи управлението на ГЕРБ и на коалицията БСП-ДПС. Заключението е, че случилото се в този период буди повече безпокойство, отколкото успокоение.

По-отчетливите критики към предишния кабинет са за уязвяването на независимостта на съда от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Голямо внимание обаче е отделено и на скандалното назначение на депутата от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Не е пропуснат и скандалът около осуетения избор на Венета Марковска за член на Конституционния съд, както и процедурите като цяло, проведени в края на 2012 година.

В доклада отсъства ключовата оценка за наличието на "политическа воля" за реформи, който дефинираше разликата между успеха и провала на предишните управляващи. При представянето на документа в Брюксел бе отчетено, че такава воля "на моменти" не се е забелязвала.

Препоръките на Брюксел: Ясни правила за назначенията, независимо разпределение на делата, координация на борбата с корупцията

Ясни правила, стандарти и контрол при назначенията в съдебната система, гаранции за независимото разпределение на делата и възможност Висшият съдебен съвет (ВСС) да реагира в случаи на политическа намеса. Това са само част от препоръките на Европейската комисия (ЕК) към България в доклада за напредъка в правосъдието и вътрешните работи, представен в сряда.

„Не търсим постигането на перфектност, а ясна политическа решимост за последователни резултати в областта на правосъдието и борбата с корупцията на всички равнища - високи и ниски. Това означава в България уличените да бъдат изправяни пред правосъдието. Законите са налице, но все още липсата на желание за предаването на уличените на правосъдието и успешната съдебна процедура изостават от очакванията", каза говорителят на ЕК Марк Грей.

В доклада липсва настояването за реформа "из основи" на Висшия съдебен съвет и прокуратурата, което бе ключово в предходния доклад от 2012 година.

Отчетливо настояване за промяна и лидерство

Макар че тонът на доклада е експертен и неутрален, в него ясно е прокарано посланието, че законодателните реформи трябва да са съчетани с назначаване на достойни хора на ключови постове в съдебната власт и службите за сигурност.

В България "има гласове", които подкрепят реформите и са "разочаровани от бавния темп на промяна", посочва ЕК, настоявайки тези гласове да бъдат чути.

"За да напредват по-бързо, българските власти трябва да работят с тях и да се осигури лидерство, базирано на основни принципи като върховенството на закона и независимостта на съдебната власт", се казва в доклада.

"Основни принципи като върховенството на закона и независимостта на съдебната власт трябва да залегнат в основата на дългосрочна стратегия за реформа. Политически ангажимент за прилагането на такъв подход, както и конкретни и практически мерки в краткосрочен план, са най-добрият начин, за да бъде задвижен процесът и да се напредва по-бързо към постигането на показателите по механизма за сътрудничество и проверка", заяви Барозу.

Следващият официален доклад вероятно ще бъде изготвен след около една година.

България – източник на само на безпокойство

Като цяло ЕК заключва, че повечето от важните български събития през последните 18 месеца са били по-скоро източник на безпокойство, отколкото на успокоение.

Отбелязват се назначенията в съдебната власт и службите за сигурност, бягството от правосъдието на осъдени лидери на организираната престъпност и поредица от разкрития за политическо влияние върху съдебната система.

"Остават много малко случаи, в които престъпленията на корупцията или организираната престъпност са били доведени до заключение в съда", обявява ЕК.

Критики не се спестяват към всички ресорни институции - правителството, Народното събрание, Висшия съдебен съвет, МВР, ДАНС и прокуратурата. Сериозни критики към главния прокурор Сотир Цацаров, вътрешния министър Цветлин Йовчев и новите членове на ВСС няма. Отчетени са някои техни инициативи за справяне на наследени проблеми, но ясно се казва, че конкретни резултати тепърва се очакват. Като спорни обаче се определят процедурите, чрез които съдебният съвет избра Сотир Цацаров за главен прокурор, както изборът на членовете на самия съдебен съвет.

Корупцията – никакви резултати

"България е смятана за една от страните с най-висок корупционен риск сред страните от ЕС. България предприе редици антикорупционни стратегии, но те не доведоха до резултати", се казва в техническото приложение към политическия доклад на ЕК.

Нито парламентът, нито правителството са предприели всеобхватни инициативи за борба с корупцията по върховете на властта. Отчитат се единствено ограничени мерки на прокуратурата и ДАНС за разследване на престъпленията, извършени от магистрати. ЕК показва, че е забелязала и тенденцията разследвания да се водят само срещу бивши министри.

Липсва и цялостен напредък по емблематични случаи за организирана престъпност, което има "неизбежни последици за възприятията относно борбата" срещу нея.

Докладът отбелязва, че фигури от организираната престъпност са избягали от правосъдието в навечерието на присъдите си през юли 2012 година и няма гаранции, че това няма да се случи отново.

Комисията припомня и признанието на прокуратурата от началото на 2012 г., че при някои знакови дела действията на определени магистрати има почва за съмнение за за политически натиск и външно влияние

Липсата на резултати в борбата с корупцията е обяснена и с кадровата политика. Именно в този контекст докладът на ЕК поставя назначението на депутата от ДПС и медиен магнат Делян Пеевски за шеф на ДАНС.

Пеевски - емблема

"В докладите постоянно се подчертава, че важен фактор за ефективната борба с корупцията е да се назнача достойни и независими личности в съответните служби и съдебната система, които да проведат разследвания с ясен мандат за независимост. Както бе споменато по-рано, назначенията в България не винаги са безспорни. Най-емблематичният случай за направено спорно назначение бе направено без публичен или парламентарен дебат през юни (2013 г.) в контекста на реформата в сектора за сигурност. Малко преди това бяха отнети правомощия от вътрешния министър и бяха дадени на ДАНС. Назначението така и не бе обяснено", се казва в доклада.

Брюксел подчертава, че "назначението на предубедена политическа фигура на подобна позиция винаги би предизвикала спорове и в този частен случай бе допълнена от липса на дебат или проверка на личността".

"Назначението доведе до национални протести, които видяха назначението като илюстрация на по-широки проблеми с върховенството на закона в България. Назначената фигура се оттегли и правителството призна, че е направена грешка, но ситуацията остави в наследство недоверие. Одобрението в Народното събрание се свлече до 11 процента през октомври 2013 година", отчита Брюксел.

Има нужда от повече внимание върху гарантирането на отчетност при работата на ДАНС, се казва в доклада.

Проблем с подбора на кадри

Една от основните области, които влияят на общественото мнение в областта на правоприлагането и правосъдието, са назначенията в съдебната система, които действат като медиен и политически фокус, сочи документът. В него се допълва, че притесненията, че важни назначения се решават по непрозрачен начин и с участието на силни икономически и политически групи по интереси, са били допълнително засилени от няколко нашумели назначения миналата година. Подобни критики има и към Народното събрание.

В този контекст се споменават Делян Пеевски, Венета Марковска, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев и избора на Сотир Цацаров за главен прокурор след публичната подкрепа на Бойко Борисов и Цветан Цветанов.

"Такива случаи показват, че формалните правила не винаги са достатъчни. За да се изгради доверие в институциите, назначенията трябва да се основават на истинско състезание между кандидатите според ясни стандарти за заслуги и почтеност", се казва в доклада. Напомня се, че предстои и избор на избор на главен съдебен инспектор, който също е засенчен от подобни съмнения.

Съдебната система още не е достатъчно независима, ВСС има по-ясни приоритети

Докладът на ЕК отчита, че новият ВСС е установил по-ясно приоритети си, отколкото това се случвало в миналото. Положил е усилия да се отвори чрез създаването на граждански съвет, съставен от ключови неправителствени организации. ЕК отбелязва обаче, че неговото реално влияние върху политиката на съвета остава неясно и като цяло ВСС трябва да предприеме по-нататъшни стъпки към прозрачност.

Отбелязва се още, че ВСС е предприел някои стъпки към управленска реформа. Има известен напредък по отношение на работното натоварване и преразпределението на кадровите ресурсите в системата. По същество е отбелязана работата основно на Комисията за решаване на проблема с натовареността и сформирането на гражданския съвет на ВСС. Отчита се, че ВСС е подготвил нова методология за назначаването на магистрати. В същото време от съвета се иска по-активна работа по управление на съдебната система и решаване на проблемите с атестирането на магистрати и противоречивата дисциплинарна практика.

"Публичното мнение все още е, че съдебната система не е достатъчно независима", пише в доклада. В този контекст са описани разкритията, че системата за разпределение на дела в съда може да се манипулира и това продължава да бъде голямо опасение за експертите.

Съдебният инспекторат – формални проверки, вместо качествен подход

Работата на съдебния инспекторат се подкопава от формалните проверки и забавения по политически причини избор на нов главен съдебен инспектор, пише в доклада. "Опитът показва, че съдебният инспекторат предприема по-често формален, отколкото качествен подход при своите инспекции. Инспекторатът по-често анализира статистиката и спазването на сроковете, отколкото проверява качествено делата без да отчита натоварването на магистратите. Крайният резултат е, че инспекторат не адресира проблемите в тяхната цялост. Инспекторатът не се занимава и с поведението на магистратите, което лимитира неговото въздействие върху системата", се казва в оценката на Брюксел.

Скандалите със "Златанов", БОРКОР и обществените поръчки

ЕК отбелязва, че Комисията за борба с конфликта на интереси, която може да има решителна роля, е била въвлечена в скандал с подозрения за политическо влияние.

Проектът БОРКОР все още не показва конкретни резултати, се казва доклада.

В областта на обществените поръчки сложната и постоянно променящата се законодателна рамка, прави още по-трудно създаването на култура за обективност и взискателност.

Източник: Медиапул, автори: Красен Николов, Никола Лалов
Публикуваме с незначителни съкращения, заглавието е на Виа Понтика