"България ер" - истини и полуистини за проблеми в компанията
Години наред счетоводно изнасяше загуба към свързаната авиокомпания "Хемус ер" и триковете в отчетите и сега продължават. И накрая се сблъска челно с много силната конкуренция на нискотарифните авиокомпании.
Последното е довело до известна промяна в стратегията на "България ер", която се опитва да залага в по-голяма степен на чартърните полети, за да компенсира спада на приходите по международните редовни линии.
Представители на бранша коментират, че последното е довело до повече работа за екипажите, по-голяма натовареност на самолетите и по-малко буфери, които да компенсират непредвидени ситуации в силния сезон. Твърдението се отрича от "България ер", която твърди, че има всичко необходимо за обезпечаването на полетната си програма.
Адвокат, занимаващ се с обезщетения при закъснели полети сподели, че дълго време компанията е отказвала да изпълнява задълженията си по европейското законодателство за бързо изплащане на обезщетенията на пътници.
В същото време Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация", която контролира за спазването на тези ангажименти, си е затваряла очите за това и дълго време е отказвала да санкционира авиокомпанията.
Според представители на бранша част от закъсненията се дължат на това, че компанията се е фокусирала в по-голяма степен в чартърните полети и външния "мокър лизинг", при който самолетите се наемат от други авиокомпании заедно с екипажите им, като опит да компенсира пораженията от тежката конкуренция на двете големи лоукост компании на летище София - Wizz Air и Ryanair.
Това се вижда и от последния отчет на националния авиопревозвач. Приходите на "България ер" от полети идват по три основни пера: международни редовни полети, международни чартърни полети и вътрешни линии.
Последният отчет на "България ер" за 2016 г. показва, че през изминалата година авиокомпанията отчита спад на приходите си от международните редовни линии от 7.5%.
Към момента "България ер" изпълнява редовните си линии с до седем самолета според сезона. За чартърни програми се използват до три самолета от флота, обясняват от компанията, като допълват, че до 2020 г. не се предвижда редуциране на броя самолети.
Според отчет на авиокомпанията тя не разполага със собствени самолети, а оперира с наети на оперативен лизинг. От сайта flightradar24.com става ясно, че се движат 8 от самолетите - три броя Airbus A320, два броя Airbus A319 и три броя Embraer E1905, като единият A319 извършва полети в Азия и по-точно в Тайланд и между Тайланд и Камбоджа на мокър лизинг.
Чартърната дейност и мокрият лизинг явно се изнасят и към други близки до "България ер" дружества. Такова е "Бул ер", което стартира своята дейност като нов оператор на българския пазар през април 2016 г. Основното направление, в което иска да се развива, са чартърни полети в Европа и Близкия изток. Другата област е предоставянето на самолетите на мокър лизинг. Авиокомпанията осъществява дейността си с два самолета Boeing 737, наети на оперативен лизинг, като преди време с такива разполагаше "България ер".
Освен самолетите другото необходимо нещо са екипажите. Според представители на пазара силната лоу кост конкуренция е дала и още едно отражение - като някои от пилотите са започнали работа в Ryanair, но от "България ер" не потвърждават подобна тенденция.
Обичайната практика в авиацията е на 1 самолет да има по петима капитани - общо по 10 пилоти на самолет. В момента броят на пилотите на трудов договор в "България Ер" е 81 (като през 2015 г. са били с трима повече). Тоест осемте самолета на авиокомпанията покриват въпросния минимум.
От националния авиопревозвач отричат и твърденията, че като цяло има недостиг на екипажи. "Екипажите на авиокомпания "България ер" напълно обезпечават полетната програма.
За съжаление препланирането на полетна програма обърква целия график - не само на самолетите, но и на екипажите, които трябва да изпълнят съответния полет. Планирането на екипажите се подчинява на определени норми и правила", казват още от "България ер".
Източник: Нова
Comments
comments powered by Disqus