След като разгледа обстойно и задълбочено 68 творбите на 51 автори, участващи в Националния поетичен конкурс на тема „Несебър“ а жури в състав: Иван Сухиванов, бургаски поет и литератор, редактор на списанието за литература "Море", Максим Момчилов, редактор на в. „Слънчев бряг“, и Златин Чаушев, началник-отдел „Несебър-Световно наследство“, реши:

Първа награда – на Лилия Христова за стихотворението „Несебърска вечер“;

Втора награда – на Мария Ганчева за стихотворението „Несебър“;

Трета награда – на Валери Станков за стихотворението „Елегия в Несебър“.

Бе присъдена и поощрителна награда на Ваня Велева за стихотворението „Пристан в Несебър“.

Официалната церемония на отличените автори ще се състои на 13 октомври, петък, от 15 часа в Демонстрационния център на занаятите в новата част на Несебър, на ул. „Отец Паисий“ № 46. Събитието ще бъде част от програмата на тридневния фестивал за риба и други изкуства „Есенни пасажи“.

Предоставяме на Ваше внимание наградените творби:

„Несебърска вечер“
Лилия Христова

Тишина смокинова
в стъпките на вятъра.
Древността отминала
крепостта намята.

Гларуси повеждат
слънцето към пристана
да нощува в мрежите
на рибарски сънища.

Калдъръм. Фенери.
Улици замръкват.
Лунен танц – феерия
пред олтар на църква.

Вечерта в Несебър
е с магичен ритъм –
сол в гласа и в тембъра
на морето вплита.


„Несебър“
Мария Ганчева

Да изживея този град по собствен начин,
да го погледна като влюбен, като странник,
да го пребродя като път на щастието,
да го почувствам като малък празник.
Да мога да се будя, да заспивам
под неговите сенки на смокини,
да се загубя, да не си отивам,
в красотата му да си забравя името.
Да мога да се уча от морето му,
да стъпвам покрай църкви възродени,
да го нарисувам със очите на сърцето,
да го прелея като кръв във вените ми.
Във крясъци на гларус да го слушам
и да плета въже от залези, с които
да свържа полуострова към сушата
и пясъчните думи към вълните.
Да превърна уличките му в истории
на хората, преминали от тука,
и дори след хиляди любови
да бъде все така неустоимо хубав.
И кротко седнал в сладкодумни къщи,
в рибарски тайни скътан като в пазва
да ме намира, ако се изгубя - да ме връща
към пристанището за оставане.
А провлакът му, седнал да ме чака,
да ми държи ръката като крепост на приятел,
да изживея този град по собствен начин -
докрай, до теб, без страх и без остатък.
Защото имам смелостта да го обичам-
като любим, като дете, като светиня,
и всеки ден ми трябва морското му синьо
за да си припомням името ми.

„Елегия в Несебър“
Валери Станков

... още тъй далече е до юни –
леден е несебърският бриз,
гларусът над гърбавите дюни
прави се на делтапланерист,
облак подир облака тътрузи
тежките си мяхове с вода,
а морето ври като джакузи
край скалите, хванали ръжда,
пясъкът хрущи като бисквити,
сгазени от бронетранспортьор,
кой на тоя бряг ме запокити? –
пламнал – и угаснал метеор,
от небето – черква без капител,
не валят от векове звезди...

Господ Бог – колегата Спасител,
кротко с мен на дюните седи.


„Пристан в Несебър“
Ваня Велева

Забрави ли солените му устни
и тихите възторзи на прибоя?
Вълните все любовници изкусни,
промиват злато от целувките на зноя.
И шумолят с прозрачните волани
и ласкава прохлада проектират.
Танцуват само в миг опрели длани,
в очите на русалките се взират.
Ухажват, завладяват бреговете,
угасят залеза във празни раковини.
Морето вдишва дъх от боговете
и праща бриз в сакралните градини…