Българската народна банка (БНБ) ще въведе два нови вида платежни услуги, извършвани изцяло в интернет - услуги по иницииране на плащане и услуги по предоставяне на информация за сметка. Освен това ще се регулира дейността на доставчиците, които ги предлагат.

Това разкри подуправителя на БНБ и ръководител на управление „Банково” Нина Стоянова по време на „Финансите в дигиталния свят”, организирана от в. „Банкеръ”. Тя обясни, че е изготвен нов Закон за платежните услуги и платежните системи, който предстои да бъде гласуван от депутатите.

Доставчик на услуги по иницииране на плащане ще трябва да бъде лицензиран от БНБ като платежна институция, а доставчик на услуги по предоставяне на информация за сметка – да бъде вписан в публичeн регистър при БНБ.

Доставчиците на новите два вида платежни услуги изпълняват ролята на посредници между ползвателите на платежни услуги и доставчиците на платежни услуги, обслужващи техните сметки, като не държат средствата на ползвателя на нито един етап от платежния процес. Обмяна на информация между тези страни ще се осъществява само в случай на използване на новите платежни услуги от клиента и при негово съгласие за това, при прилагане на общи и сигурни стандарти за връзка и защита на информацията.

На ползвателите на платежни услуги, осъществявани в Интернет или по друг дистанционен способ, ще бъде осигурена по-голяма защита чрез изискването за задълбочено установяване на идентичността на платеца от доставчика на платежни услуги. То включва използването на поне два независими елемента за идентификация при извършване на плащане, категоризирани като: знание (нещо, което само ползвателят знае), притежание (нещо, което само ползвателят притежава) и характерна особеност (нещо, което характеризира ползвателя).

Предстои приемането от Европейската комисия на регулаторни технически стандарти относно задълбоченото установяване на идентичността на клиент. Доставчиците на платежни услуги ще имат 18 месеца след влизането им в сила да приведат дейността си в съответствие с техните изисквания.

Въвеждат се мерки за управление на операционните рискове и рисковете, свързани със сигурността на предоставяните платежни услуги. Доставчиците на платежни услуги ще трябва периодично да предоставят на БНБ цялостна оценка на тези рискове, както и да извършват наблюдение и докладване на БНБ в случай на значим операционен или свързан със сигурността инцидент, който ще се определя на база количествени и качествени критерии. Новост е и изискването за предоставяне на БНБ на статистически данни за измами, свързани с плащанията.

По отношение на доставчиците на платежни услуги, които не са банки, а именно платежните институции и дружествата за електронни пари, се предвиждат допълнителни изисквания за лицензирането им. Въвеждат се изисквания за издаване на одобрение от БНБ при придобиване или прехвърляне на квалифицирано дялово участие в капитала на платежна институция или дружество за електронни пари.

Защита на потребителите

В законопроекта се предвижда намаляване на максималния размер на отговорността и загубите на платеца от 300 лв. на 100 лв. при неразрешени платежни операции, произтичащи от използването на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент. Платецът ще продължи обаче да понася всички вреди и загуби, свързани с неразрешени платежни операции, ако ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на задълженията си да съхранява персоналните защитни характеристики на инструмента умишлено или поради груба небрежност.

Промени в рамков договор за платежни услуги, свързани не само с лихвените проценти и обменните курсове, но вече и с дължимите такси и комисиони, ако те са по-благоприятни за ползвателя на платежни услуги, ще се прилагат без предварително уведомление от най-малко 2 месеца. При прекратяване на рамков договор, който е бил в сила повече от 6 месеца (досега повече от 12 месеца), ползвателят на платежни услуги няма да дължи такси или неустойки за прекратяването.

Въвежда се максимален срок за доставчиците на платежни услуги за отговор на жалба до 15 работни дни от получаването й. По изключение, ако доставчикът на платежни услуги не може да се произнесе в срока по независещи от него причини, той е длъжен да изпрати на ползвателя на платежни услуги отговор, в който ясно да посочи причините за забавата, както и срока, в който ползвателят на платежни услуги ще получи решението му по жалбата. Във всички случаи срокът за получаване на решение не може да надвишава 35 работни дни от получаването на жалбата.

Разширен е обхватът на платежните операции, попадащи в приложното поле на закона, като са повишени и изискванията към предоставяната на ползвателите информация. В приложното поле на закона са включени и операциите, при които дори само единият доставчик на платежни услуги е на територията на ЕС, за тази част от операцията, която е извършена в рамките на евросъюза, както и операции, които се извършват във всички валути, а не както досега само във валутите на ЕС.

Източник: Банкеръ