Поне според автора на статията

Социализмът е длъжник на марципана. Някога под това име у нас се продаваха едни отвратителни соеви блокчета от 5 стотинки, които хапвахме в голямото междучасие с омерзение. Заради тази подла подмяна много хора трайно намразиха артикула и с удивление откриха съвсем различен вкус в наши дни.

Истинският марципан е наслада за небцето, сетивата и сърцето. Той придружава любовни срещи, мили жестове, кулинарни пиршества.

Марципанът е сладкарско произведение на изкуството от фино смлени бадеми и пудра захар. Белтък, розова вода и лимонов сок се прибавят само за разкош, а шоколад- за още по-голяма сладост. Корените на това изкушение са някъде в Ориента, с адрес- арабите, но за съвременен първоизточник се сочи град Любек в Германия.

Естествено има и епигони като Толедо, Венеция, Брюж или Залцбург с неговите Моцартови бонбони, но ако искате да опитате истинско качество, заложете твърдо на марципан от Любек.

През Средновековието марципанът бил смятан за много специален продукт, лекарство срещу отчаяние и пиянство. Право да го приготвят имали само аптекарите. Едва в XVIII век става достъпно сладкарско лакомство, защото цената на захарта драстично паднала.

Някога Волтер казал, че "трюфелите не са това, за което ги смята простият народ."

Днес, това е напълно валидно за марципана- той отдавна не е това, за което ни го представяха, а м м м.... най-сладкото изкушение на света, съгласни сте с мен, нали?