В началото на четвъртия век лъжеучението на Арий се разпространило нашироко. То отхвърляло истината за божеското достойнство на Спасителя. Арианството било осъдено на Първия вселенски съборРечник, станал в Никея в 325 година. По-късно обаче то се усилило наново при царуването на император Констанций (337-361 г.).

Тогава се наченало гонение против православните. Мнозина претърпели изтезания, умрели мъченически за светата вяра. Цариградският архиепископ Павел бил свален и изгонен. Мястото му заел арианин. Арианите възтържествували и ревностно се стараели да разпространяват своето лъжеучение. Привържениците на Павел били жестоко преследвани.

Между гонените за светата вяра в Богочовека Господа Иисуса Христа, Сина Божи, особено се славели четецът Маркиан и иподяконът Мартирий, и двамата жители на Цариград.

Двамата твърдо държали за божествените догми на светата Църква. Чрез проповед и наставления те се стараели да предпазят християните от опасните заблуждения. Господ ги надарил с мъдрост и красноречие, с които силно действали на християните.

Като видели колко е силно влиянието на Маркиан и Мартирий, властващите ариани започнали да употребяват всички средства, за да ги привлекат на своя страна. Те им предлагали пари. Обещавали им ходатайство за милост пред императора. Но благочестивите християни твърдо и решително отхвърляли всичко. За тях светата истина била по-скъпа от всички земни блага. Те по-скоро били готови да умрат, отколкото да приемат едно учение, което хулело Богочовека и Го представяло като тварно същество.

Арианите изгубили надежда да ги склонят да приемат лъжеучението. Силни пред двореца, те ги осъдили на смърт.

Изповедниците счели за неоценимо щастие да положат живота си за Христа, Единородния Син на Живия Бог. Като се приготвили чрез молитва, радостно посрещнали смъртния удар.

Християните с чест погребали телата им.

Св. Йоан Златоуст, в качеството си на цариградски архиепископ, построил над техните мощи храм "Св. мъченици Маркиан и Мартирий".