Бизнес
Късогледият бюджет 2018 не се грижи за бъдещето на България
Късогледият бюджет 2018 не се грижи за бъдещето на България
Автор: Мика Зайкова, икономист
Слабото място на Бюджет 2018 е отсъствието на политики, които да водят до действителни реформи. Без реформи доникъде няма да стигнем, защото нашата икономика в това състояние, в което се намира като технология и организация на работа, вече достига своя таван на възможности.
В макроикономическата част на Бюджет 2018 е записано, че моторът на ръста на БВП ще бъде потреблението – вътрешното потребление и по-точно – колективното потребление. Това всъщност е потреблението на домакинствата. За съжаление не сме толкова богати, за да можем чрез потреблението да тласнем нагоре БВП. За да може България не само да расте, но и да догонва Европа, й трябва ръст на БВП над 6 процента. Можем да стигнем до 3,9-4 на сто. През тази година БВП ще стане 100 милиарда лева и дори може да ги надхвърли, достигайки 106 милиарда лева.
По тази причина министърът на финансите Владислав Горанов до известна степен развързва кесията. Това е основният вектор, по който ние всъщност няма накъде повече да растем. Най-важното нещо, за да има една икономика капацитет, са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Макар че в Бюджет 2018 е записано, че те ще растат с 2,1 процента. През 2016 г. обаче те са регистрирали ръст от 4%, а сега се свиват до 2,1% и продължават да намаляват.
Доказателство за това са и данните на Националния статистически институт за 8-те месеца на 2017, в които се посочва, че ПЧИ са 516 милиона. За същия период на миналата година те са били двойно повече, т.е. имаме спад с 50%.
Важният въпрос е защо нямаме преки чуждестранни инвестиции или наши? Отговорът е много прост:
1. Защото сме най-корумпираната държава, защото имаме най-високо равнище на сива икономика и защото контрабандата се радва на подкрепа от корумпираната политическа класа.
2. Защото инвеститорите нямат сигурност. Ако нещо, не дай Боже се случи, те трябва да се обърнат към съдебната система и да си решат проблема, но тя е една от най-корумпираните. Ние нямаме реформа в съдебната система.
3. Имаме недостиг на кадри, а човешкият потенциал е най-важният. Той е важна част за повишаването на капацитета на икономиката.
Нашето образование вече 30 години върви по грешен път. През цялото това време в България правим мимикрия на реформи. Мимикрия, защото пишем много хубави стратегии, хубави планове, но нищо от тях не се изпълнява. Няма върховенство закона. Докато не започнем да правим истински реформи, в България няма да се случат хубави неща. За да има истински реформи, се изискват и пари. Унищожихме си образованието, унищожихме си техникумите.
Дуалното обучение е доникъде, защото се нуждае от инвестиции. Децата, които обучаваме да бъдат стругари и фрезисти, не могат да работят със старите машини отпреди 30 години, а и трябват нови, които да отговарят на потребностите на цифровата икономика. Ако няма такива модерни стругове, тези деца как ще се научат и как ще бъдат конкурентни в съвременните условия. В същото време хвърляме милиони левове по Оперативните програми за обучение на кадри и повишаване на квалификациите.
В повечето случаи те обаче са про форма и хората, както излизат от училището функционално неграмотни, така и нищо не получават от тези курсове или поне не получават по-висока квалификация. Трябва да разчупим този модел, самите работодатели трябва да участват в организирането на курсовете за преквалификация, да се грижат за човешкия потенциал и работниците да могат да остават в страната. Живеем в ХХI век, а не в ХIХ, работим с компютри, а не с кирки. Трябва да има образовани хора. От средното образование обаче излизат 37% функционално неграмотни, което означава, че могат да четат и пишат, но не разбират какво пишат и четат.
Нивото на доходите също е важно. В Бюджет 2018 министърът на финансите отпуска 700 милиона лева за повишаване на доходите. Тези средства не са разпределени правилно. Увеличаваме с 50-70% заплатите на заместник-министрите, началниците на политическите кабинети. Но само с 5% увеличаваме заплатите на полицаите, от които очакваме да се борят с корупцията и да ни пазят от битовата престъпност. С 10% увеличаваме заплатите на армията, на която разчитаме в това смутно време да пази държавата, и с 15% – на учителите.
Не става дума само за заплати. Тези хора трябва да бъдат добре облечени и снабдени със съответната техника, за да бъдат квалифицирани. Те също трябва непрекъснато да повишават квалификацията си и тогава от тях може да се изисква и по-високо качество. Всичко това обаче никъде не се вижда в бюджета. Най-големият му недъг е, че той не се грижи за бъдещето на България, а ние вече сме на тавана на възможностите.
Независимо че формираме излишъци, пак имаме бюджетен дефицит и пак ще вземем заем от 1 милиард лева. Не съм против този заем, ако той отиваше за инвестиционни цели, защото България е една от трите страни в Европа, които имат най-ниско съотношение между държавен дълг и БВП. Този милиард обаче отива за погасяване на стари дългове.
Където тогава отидоха излишъците? В Бюджет 2018 има специален раздел „Влияние на дискреционните мерки върху фиска“. Това са онези мерки, които правителството взима и пряко влияят върху параметрите на бюджета – повишаване на вноската за пенсии, повишаване на минималната работна заплата, повишаването на акцизите и др.
Ако погледнем разчета за приходите и разходите, само влиянието на тези мерки носи приход 605 милиона лева за 2018, а в рамките на 3-годишната прогноза – около 1 милиард. През следващите две години тази сума е по около 200 милиона лева. Ако погледнете разходите, които трябва да направим, за да вземем тези мерки, то само през 2018 ще трябва да похарчим над 1 милиарда лева, а в рамките на 3 години – 3,150 милиарда. Има разлика от над 2 милиарда, които трябва да вземем отнякъде. Тази сума трябва да дойде от ръста на БВП, а той не може да расте повече. Не може, защото такъв е капацитетът ни, а и ние нищо не правим, за да го повишим.
Точно обратното, ако направим реформите в съдебната система, образованието и останалите сектори, тогава има шанс да се повиши капацитетът на реалния сектор и да вървим напред. Само че няма инвестиции, те бягат и се изтеглят от България, защото не виждат смисъл от оставане. Не защото не получават печалба, а защото инвеститорите не са сигурни за своите пари.
Източник: /БГНЕС
Слабото място на Бюджет 2018 е отсъствието на политики, които да водят до действителни реформи. Без реформи доникъде няма да стигнем, защото нашата икономика в това състояние, в което се намира като технология и организация на работа, вече достига своя таван на възможности.
В макроикономическата част на Бюджет 2018 е записано, че моторът на ръста на БВП ще бъде потреблението – вътрешното потребление и по-точно – колективното потребление. Това всъщност е потреблението на домакинствата. За съжаление не сме толкова богати, за да можем чрез потреблението да тласнем нагоре БВП. За да може България не само да расте, но и да догонва Европа, й трябва ръст на БВП над 6 процента. Можем да стигнем до 3,9-4 на сто. През тази година БВП ще стане 100 милиарда лева и дори може да ги надхвърли, достигайки 106 милиарда лева.
По тази причина министърът на финансите Владислав Горанов до известна степен развързва кесията. Това е основният вектор, по който ние всъщност няма накъде повече да растем. Най-важното нещо, за да има една икономика капацитет, са преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Макар че в Бюджет 2018 е записано, че те ще растат с 2,1 процента. През 2016 г. обаче те са регистрирали ръст от 4%, а сега се свиват до 2,1% и продължават да намаляват.
Доказателство за това са и данните на Националния статистически институт за 8-те месеца на 2017, в които се посочва, че ПЧИ са 516 милиона. За същия период на миналата година те са били двойно повече, т.е. имаме спад с 50%.
Важният въпрос е защо нямаме преки чуждестранни инвестиции или наши? Отговорът е много прост:
1. Защото сме най-корумпираната държава, защото имаме най-високо равнище на сива икономика и защото контрабандата се радва на подкрепа от корумпираната политическа класа.
2. Защото инвеститорите нямат сигурност. Ако нещо, не дай Боже се случи, те трябва да се обърнат към съдебната система и да си решат проблема, но тя е една от най-корумпираните. Ние нямаме реформа в съдебната система.
3. Имаме недостиг на кадри, а човешкият потенциал е най-важният. Той е важна част за повишаването на капацитета на икономиката.
Нашето образование вече 30 години върви по грешен път. През цялото това време в България правим мимикрия на реформи. Мимикрия, защото пишем много хубави стратегии, хубави планове, но нищо от тях не се изпълнява. Няма върховенство закона. Докато не започнем да правим истински реформи, в България няма да се случат хубави неща. За да има истински реформи, се изискват и пари. Унищожихме си образованието, унищожихме си техникумите.
Дуалното обучение е доникъде, защото се нуждае от инвестиции. Децата, които обучаваме да бъдат стругари и фрезисти, не могат да работят със старите машини отпреди 30 години, а и трябват нови, които да отговарят на потребностите на цифровата икономика. Ако няма такива модерни стругове, тези деца как ще се научат и как ще бъдат конкурентни в съвременните условия. В същото време хвърляме милиони левове по Оперативните програми за обучение на кадри и повишаване на квалификациите.
В повечето случаи те обаче са про форма и хората, както излизат от училището функционално неграмотни, така и нищо не получават от тези курсове или поне не получават по-висока квалификация. Трябва да разчупим този модел, самите работодатели трябва да участват в организирането на курсовете за преквалификация, да се грижат за човешкия потенциал и работниците да могат да остават в страната. Живеем в ХХI век, а не в ХIХ, работим с компютри, а не с кирки. Трябва да има образовани хора. От средното образование обаче излизат 37% функционално неграмотни, което означава, че могат да четат и пишат, но не разбират какво пишат и четат.
Нивото на доходите също е важно. В Бюджет 2018 министърът на финансите отпуска 700 милиона лева за повишаване на доходите. Тези средства не са разпределени правилно. Увеличаваме с 50-70% заплатите на заместник-министрите, началниците на политическите кабинети. Но само с 5% увеличаваме заплатите на полицаите, от които очакваме да се борят с корупцията и да ни пазят от битовата престъпност. С 10% увеличаваме заплатите на армията, на която разчитаме в това смутно време да пази държавата, и с 15% – на учителите.
Не става дума само за заплати. Тези хора трябва да бъдат добре облечени и снабдени със съответната техника, за да бъдат квалифицирани. Те също трябва непрекъснато да повишават квалификацията си и тогава от тях може да се изисква и по-високо качество. Всичко това обаче никъде не се вижда в бюджета. Най-големият му недъг е, че той не се грижи за бъдещето на България, а ние вече сме на тавана на възможностите.
Независимо че формираме излишъци, пак имаме бюджетен дефицит и пак ще вземем заем от 1 милиард лева. Не съм против този заем, ако той отиваше за инвестиционни цели, защото България е една от трите страни в Европа, които имат най-ниско съотношение между държавен дълг и БВП. Този милиард обаче отива за погасяване на стари дългове.
Където тогава отидоха излишъците? В Бюджет 2018 има специален раздел „Влияние на дискреционните мерки върху фиска“. Това са онези мерки, които правителството взима и пряко влияят върху параметрите на бюджета – повишаване на вноската за пенсии, повишаване на минималната работна заплата, повишаването на акцизите и др.
Ако погледнем разчета за приходите и разходите, само влиянието на тези мерки носи приход 605 милиона лева за 2018, а в рамките на 3-годишната прогноза – около 1 милиард. През следващите две години тази сума е по около 200 милиона лева. Ако погледнете разходите, които трябва да направим, за да вземем тези мерки, то само през 2018 ще трябва да похарчим над 1 милиарда лева, а в рамките на 3 години – 3,150 милиарда. Има разлика от над 2 милиарда, които трябва да вземем отнякъде. Тази сума трябва да дойде от ръста на БВП, а той не може да расте повече. Не може, защото такъв е капацитетът ни, а и ние нищо не правим, за да го повишим.
Точно обратното, ако направим реформите в съдебната система, образованието и останалите сектори, тогава има шанс да се повиши капацитетът на реалния сектор и да вървим напред. Само че няма инвестиции, те бягат и се изтеглят от България, защото не виждат смисъл от оставане. Не защото не получават печалба, а защото инвеститорите не са сигурни за своите пари.
Източник: /БГНЕС
Comments
comments powered by Disqus