Руската компания "Росатом" е открита за възможността да участва във финансирането на АЕЦ "Белене", ако проектът бъде възобновен. Това обяви Вадим Титов, който е директор на "Росатом Международна мрежа" за Централна Европа. Той участва в конференция, посветена на атомната енергия у нас, пише Expert.bg.

Новината всъщност вече бе загатната от българските управляващи, макар да липсваха подробности. В началото на месеца премиерът Бойко Борисов и енергийният министър Теменужка Петкова се срещнаха с представители на "Росатом". По-късно Петкова коментира, че не е изключена възможността руската компания да бъде поканена като инвеститор във Втора атомна. Преди това обаче трябвало да стане ясно дали България има нужда от нови ядрени мощности, като за целта екип от БАН разработва доклад, който скоро ще бъде представен. По неофициална информация в него учените застъпват тезата, че нова атомна централа не може да бъде направена без държавни гаранции и че строеж на нова АЕЦ зависи силно от цената на тока в дългосрочен аспект.

"Росатом" има различни договори с българската страна, свързани с АЕЦ "Козлодуй" - като доставка на гориво и работата по удължаване на живота на 5-­и и 6-­и блок", подчерта Вадим Титов, цитиран от БНР и в. "Сега". "Очакваме от българското правителство скоро да вземе решение за съдбата на АЕЦ "Белене". "Росатом" използва различни варианти за изграждане на ядрени блокове по свои технологии според нуждите на държавите, с които работи", заяви Титов.

Той подчерта, че руската компания би участвала и в проекта "Белене", като се вземат предвид "настоящите отлични отношения". Според Титов атомната енергия има много добро бъдеще.

Ако искате да развивате зелени централи без атомна енергия и да увеличите драматично броя на възобновяемите източници, това не би означавало по-­голяма ефективност, но би означавало много допълнителни разходи за потребителите, изтъкна Вадим Титов. Все пак зелените централи не бива да бъдат изключвани от енергийния микс. "Делът на възобновяемите източници - вятърни и слънчеви, не трябва да надвишава 40%, защото в противен случай не може да се гарантира устойчивост на енергийната система", каза още Вадим Титов, като се позова на доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.