В нощта срещу 31 октомври се чества Хелоуин (All Saint's Day или Hallowmas или All Hallows Halloween) най-вече в англоговорящите страни Великобритания, Ирландия, Канада и САЩ, но празникът вече си пробива път и в някои азиатски страни.

Празникът е на не по-малко от две хиляди години и води началото си от келтския езически празник Сауин (Samhain). Келтите имали точно определени начала на четирите годишни времена, като Сауин означавал идването на зимата след като прибирали последната си реколта. Тогава започвала и тяхната Нова година.

Те вярвали, че в тази нощ се отваря границата между мъртвите и живите, като сенките на починалите през изминалата година навестяват земята в търсене на живи тела, в които да се вселят.

За да се предпазят от сенките, суеверните хора гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и си надявали техни глави, надявайки се да изплашат привиденията.

Келтите оставяли храна на духовете, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и се принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си.

През 853 г. сл. Хр. папа Григорий IV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици, който в страните с голямо келтско население естествено съвпаднал и се смесил с традиционно съществуващия езически празник.

До тогава празникът бил подвижен и се отбелязвал от цялото християнско общество в първата неделя след Петдесетница, в началото на лятото. Католическата църква обявила 1 ноември за Ден на покойниците.

Въпреки наложилите се християнски разбирания за отвъдния свят, потомците на келтите в Англия продължили да гонят духове и вещици в навечерието на Вси светии, палели огньове и чествали Samhain и деня на Помона (богинята на дърветата и плодовете). В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween (Хелоуин), както се нарича в САЩ и до днес.

По традиция на празника се устройват маскаради, носят се страшните костюми, правят се тиквените фенери с изрязани прорези за очи и уста, обикалят се съседите, които раздават бонбони и сладки на малките деца, за да не станат "цел" на техните игри. Децата събират лакомствата, а после се събират заедно и ги изяждат.

От няколко години Хелоуин намира все повече почитатели и в България, особено в София. Подобно на американските си връстници, маскирани като вещици и демони деца обикалят столичните квартали в търсене на мистични приключения. Този празник обаче се възприема от децата просто като маскарад. У нас той изобщо не идва като ден на Всички Светии, а само като Хелоуин.

Подобен на този е древният езически ритуал на кукерството, където присъстват същите атрибути – маски с рога и зловещо изражение, животински кожи като целта е гонене на злото.