Достъпът до правосъдие стана лукс за хората. Едната причина е, че нашенци вече масово не вярват в съдебната ни система, а другата е изцяло финансова. Граждани коментират, че след дълги години ходене по съдебни инстанции не получават справедливост.

Вследствие на тези нагласи в обществото, постоянно намалява броят на случаите при адвокатите, както и на тези, които пък влизат в прокуратурата за разследване. Към общата картина на спад се внася и основният щрих на безпаричието на всички нива.

Адвокати се оплакват, че след първия хонорар не виждат нито стотинка повече, а за работата си по казусите имат доста разходи. Така те сами се отказват от клиентите си. Последните пък не са склонни да търсят правни консултации за по 20 до 50 лева. Мнозина се плашат от цената още в началото, махват с ръка и решават, че правосъдието не им е по джоба.

Вещите лица не са получавали заплати от месеци, те дирят начини да правят експертизи на частно. Малцина обаче са търсени напоследък за подобни услуги. Съдебните медици работят с инструменти от времето на барон Хирш, а ефективността на разследването пада постоянно. Дори добрите специалисти вече не си правят труда да влагат енергия и сили срещу нищожни заплати.

Апатия, безизходица и отчаяние са обзели системата, която е длъжна да раздаде справедливост. Като се започне от полицията, мине се през прокуратурата и се стигне до съда.

Недоверието в тази система обаче ражда хаос и беззаконие. Всеки тръгва да се оправя сам, както може. Скокът в ъндърграунда е само въпрос на време. Сива и черна икономика, подземен свят с влиятелни фигури и връзки в администрации, в законодателната, изпълнителната и съдебната власт - това е резултатът от девалвацията на доверието в институциите.

И до днес в България няма наказани за финансовите пирамиди, за прането на пари, за всевъзможните схеми на измами. Все още няма читави закони, които да пращат виновниците зад решетките. Вместо това нагли измамници като Иво Недялков, шеф на пирамидата „Ийст уест интернешънъл холдинг груп“, дето завлече спестяванията на хиляди хора, бе показван по телевизията като „герой“. Да не говорим за Цветан Василев и грабителството на КТБ…Много ме е срам, че някои медии се опитаха да го изкарат „вода ненапита“, както казваме ние българите.

Един от фаталните резултати беше този - силата на правото отстъпи пред правото на силата.

И защото точно липсата на правосъдие провокира голямото спускане надолу. Всички хора, които не са получили справедливост се изсипаха по улиците, в криминалния контингент, търсейки лична вендета. Кръв и мозък по стените, убийствата станаха ежедневие, а гробищата се задъхват от недостиг на пространство, което да поеме жертвите. Съдебната власт се раздели на лобита, секти и групи по интереси. Доскоро почтени магистрати минаха в ъндърграунда - дали доброволно, дали под натиск. Моралът е доста разтегливо понятие...

Всичко се завърта като в порочен кръг. Скоковете в ъндърграунда вече не притесняват никого. Това си е нашето ежедневие.

Нещата се обърнаха така, че ако някъде се появи полъх на почтеност, смелост, различно мислене, то те веднага се смесват с вонята на корупцията и алчността. А последните се подхранват от собственото ни безразличие, на което самите ние сме жертви.