Казват, че бил лош крал, но блестящ войник. Ричард I Лъвското сърце символизира представата за справедлив монарх, идеален рицар и известен кръстоносец. Каква е историческата истина?

Една изложба в германския град Шпайер разказва историята на английския крал Ричард I Лъвското сърце от династията на Плантагенетите. Името му е обвито в легенди и отдавна е станало нарицателно. Монархът, управлявал между 1189 и 1199 г., е свързан с представата за справедлив крал, идеален рицар и известен кръстоносец. Историята на живота и делата му, както и митовете за тях, са залегнали в основата на много романи, филми и мюзикъли.

Да се отсее историческата истина от легендите за Ричард, наречен по-късно Лъвското сърце, не е никак лесна задача даже и за историците. Резултатите от техните проучвания могат да се видят сега в Историческия музей на германския град Шпайер, където е показана уникална изложба: "Ричард Лъвското сърце - крал, рицар, пленник". Това е първата обширна експозиция в континентална Европа, посветена на английския крал.

Средновековен Пиар

Ричард Лъвското сърце е бил крал на Англия в продължение на десет години, в самата страна обаче е прекарал едва шест месеца от живота си. Как така успява за сравнително кратко време да се превърне в една от най-известните фигури на Средновековието?

Името му се споменава редом с имената на такива знаменити управници като Карл Велики и Фридрих Барбароса, които действително са определяли хода на европейската история. Докато Ричард I. Всъщност е бил "лош“ крал, защото поставял личните си интереси и жаждата си за слава над интересите на кралството, твърдят историците.


Ричард активно градял собствения си имидж. Обкръжил се с безброй трубадури, които възпявали рицарските му добродетели. Прозвището Лъвското сърце, възхваляващо храбростта му, той получава още приживе. Другото, далеч по-неизвестно, прозвище на Ричард - „Първо да, после не“ - показва, че е бил колеблив и често е променял мнението си.

На всичкото отгоре Ричард Лъвското сърце положил немалко усилия да доказва, че е родственик на легендарния крал Артур. По време на управлението на Ричард I била намерена гробница, за която се твърдяло, че съхранява тленните останки на крал Артур и неговата жена. Историците са убедени, че тази находка е била фалшификат, но съвременниците на Ричард I. били силно впечатлени от нея. Един от неговите летописци дори уверява, че Ричард Лъвското сърце пазел меча на крал Артур - легендарния Екскалибур.

Легенди и истина

Популярността си Ричард Лъвското сърце дължи също така и на друга легендарна фигура от Средновековието – тази на благородния разбойник и покровител на бедните Робин Худ. Трябва да отбележим, че този герой, легендата за когото поколения наред се предава от уста на уста, няма конкретен исторически прототип. От 16 век нататък, т.е. няколко столетия след смъртта на Ричард Лъвското сърце, подвизите на Робин Худ започнали да се свързват с периода на управление на този монарх. В представите на следващите поколения Ричард започнал да минава за благороден и справедлив рицар, покровител на Робин Худ.

Да се върнем обаче към фактите, защото те са не по-малко любопитни от легендите. Ричард I е участвал в Третия кръстоносен поход. През октомври 1192 г., когато се завръща от Светите земи, той попада в Австрия. Отношенията му с австрийския херцог Леополд обаче били лоши и по тази причина пътуването било опасно. Затова Ричард и спътниците му се представяли за странници. Но за разлика от бедните пилигрими, те разполагали с много пари. Това привлякло вниманието към английските рицари, които били разобличени и задържани.
През февруари 1193 г. Леополд предал английския монарх на немския крал и император на Свещената римска империя Хайнрих VI от династията Хоенщауфен. Ричард прекарал в плен 15 месеца в различни градове в Германия, включително в Шпайер, Майнц и Вормс. През март 1193 г. бил изправен на съд. Обвиненията срещу него били сериозни: твърдяло се, че е оскърбил знамето на австрийския херцог и е изоставил Светите земи в ръцете на мюсюлманите, сключвайки мир със султан Саладин.

Откуп за краля

За освобождаването на Ричард е поискан откуп от над 100 хиляди марки, което по онова време съответствало на 23 тона сребро. Сумата била три пъти по-голяма от годишния доход на цялото английското кралство и била най-големият откуп, искан дотогава за някого. За да събере нужната сума, в Англия бил въведен специален подоходен налог - четвъртината от всички доходи, събрани били и допълнителни вноски от манастирите, като сребърните литургически предмети били претопени. В началото на 1194 г. откупът бил платен и крал Ричард се върнал в родината си.

След пет години той умрял - на 41-годишна възраст. Умел стрелец го уцелил с арбалета си при обсадата на замък във Франция. Стрелата попаднала в рамото на краля. Тя била отстранена, но гангрената била неизлечима. Кралят завещал да погребат тялото му в абатство Фонтевро, а сърцето му - в Нотр Дам в град Руан. Ричард Лъвското сърце не оставил потомци: бракът му бил бездетен. На съпругата си почти не отделял време, защото военните дела го интересували много повече.