В галерия „Богориди” откриват изложба на Неда Василева
За Неда рисуването е жест, който тя извоюва за себе си. Започва да рисува късно, на 38 години. За нея изкуството е присъствие и липса, за която тя се бори. Очакване, което тя прегръща и смята че Господ й го е дал с една ръка, но тя го държи с двете, за да не го изпусне... Не обича в картините си да пресъздава реалния свят, винаги има провокация за размисъл. Те са по-скоро пъзели и събрани и подредени, отразяват нейния или нечий живот.
Неда не обича да пътува, макар да е израснала с тракането на нощните влакове и се чуди – къде пътуват тези хора ?!
Където и да живее, обаче, иска да има прозорец към нейния сват и връх. Това я мотивира и зарежда. Последно живее в полите на Витоша и всеки ден съзерцава могъществото на планината.
Обича тушовката и с нея прави най-невероятния танц на линията. Сами ще видите безброй такива, от дължината на които, ако ги съберете, ще получите най-дългия път.
Рисува птици, обича да си говори с небето и облаците и смята, че в сърцето си е скрила късче за себе си... Щом Слънцето изгрее, осъзнава красотата на деня и благодари на Бог, че е жива! Рисува с темпо като сестра на Дивите лебеди, защото времето изтича и няма да успее....
Сънува картините си, темите и знае,че ще нарисува нещо, което е важно за нея. Ядосва се на себе си, че заспива, когато трябва да си говори с Луната...
Не общува с „полу-приятели” не харесва „полу-влюбени” мъже и живее своя собствен „полу-живот”. Моли се да не я споходи „полу-смърт”....
Творчеството на Неда е странно, но запомнящо се, утоляващо. Тя не подражава на никого, но и нея не могат да я подражават.. Символиката в картините й говори много на притежателите им. Затова и авторката си ги снима и съзерцава.
Най-странното е поставянето на заглавието – разгръща прочетена книга произволно и първото изречение дава отговора...точен, определящ... Тя мисли, че съчетава прочетеното с нарисуваното...не признава манипулации от извънземни.
На всяко свое действие има обяснение и винаги намира себе си в коридорите на лабиринта. Изходът е труден, но е някъде там...Обича тези, които са до нея! Само това има смисъл...само това !
Comments
comments powered by Disqus