За заседанието си на 5 февруари Министерският съвет одобри схемата, по която да бъдат разпределене близо 500 млн. лв. по Публична инвестиционна програма "Растеж и устойчиво развитие на регионите". Логично това се превърна в топтeма на седмицата - заради внушителната сума и спорните, меко казано, порции, на които беше разделена по общини, миистерства и държавни ведомства.

Сайтът ViaPontika предложи на читателите си три статии с абсолютно точни данни, пречупени през интереса и потребностите на обикновеното неселение и бизнеса в Бургаска област. Те дават отговор в кои от 13-те общини отиват пари и за какво, кои пътища ще бъдат реновирани и кои не, както и колко и за какво получават министерствата.

В продължение на темата ви предлагаме анализ, изготвен от българския Институт за пазарна икономика, за начина на разпределяне на държавната програма за "Растеж и устойчиво развитие на регионите". Използването на думата "държавна" не е случайно, тя е една от причините шамарът, който правителството удари на най-голямата област в България да боли толкова силно.

ViaPontika ще продължи да публикува гледните точки по скандалната тема. Ще се радваме, ако някой от бургаските депутати се престраши да защити с аргументирана позиция интересите на избирателите от Бургаски многомандатен изборен район.

Ето и анализът...

През тази седмица бяха похарчени всичките 500 млн. лв. от т. нар. Публична инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите”, която често се реферира като „регионален фонд”, макар фонд да няма, а просто едно перо в бюджета, което се разходва с решение на правителството. Вече писахме, че подобна бюджетна практика е порочна – парламентът гласува на сляпо, а министрите харчат свободно, което създава огромно изкушение на политиците да злоупотребят, да търгуват с влияние или най-просто казано да насочат парите към „наши хора”. Писахме и че всякакви правила за кандидатстване (апликации и т.н.), междуведомствени съвети и прочее ще са проформа, тъй като в крайна сметка фонд няма, а решението е на министрите. Това казваше теорията, а тази седмица практиката потвърди нашите опасения.

Прави впечатление, че Министерството на финансите се е подготвило за негативния отзвук от пълното изхарчване на „фонда” и положи сериозни усилия максимално да отговори на предстоящите критики. В деня на гласуване на постановлението беше публикуван пълен списък на одобрените проекти (аргумент в полза на прозрачността), както и карта на България, на която се вижда как общо взето всички получават пари (аргумент в полза на „честното” разпределение на парите). Тези усилия са наистина похвални, но по-сериозното вглеждане в данните води до крайно неприятни изводи – политическият елемент вече може да се докаже и емпирично.

Хипотезата ни в случая е, че когато политиците разполагат с подобен „фонд” (без правила), то неизбежно ще се стигне до насочване на парите по политическа линия. В случая това е най-лесно проверимо по отношение на общините – в едни общини има кметове, по-близки до властта, а в други е представена опозицията. От въпросните 500 млн. лв., 289 млн. лв. са насочени директно към бюджетите на общините, тоест ако се фокусираме върху тях, можем емпирично да проверим хипотезата за политическо разходване на средствата.

Използваме следните данни – от една страна е списъкът на финансираните общини (публикуван от МФ), а от другата е политическата принадлежност на кметовете в страната. Областните управители не са важни, тъй като парите са за общински проекти. Данните за политическата принадлежност на кметовете взимаме от ЦИК (виж тук), като обособяваме четири групи принадлежност – ГЕРБ, БСП, ДПС, други/независими. В последната група влизат и кметове, които имат политическа принадлежност към споменатите партии, но официално са издигнати като независими и затова сме ги оставили там. С четири изключения – кметовете на Балчик, Враца, Мездра и Разград. И в четирите случая имаме кметове, който на хартия са независими, но публично подкрепени от БСП. Поради по-големите суми, насочени към тях, сме отчели тяхната политическа подкрепа.

Какво казват данните?
Кметовете на БСП получават най-много пари, а именно близо 118 млн. лeвa. Кметовете на ДПС, като партия, подкрепяща властта, тоест предполагаемо участва в разпределението на парите, получава малко над 60 млн. лв. Кметовете на ГЕРБ получават 64 млн. лв., а кметовете, които са определени като други или независими, получават близо 47 млн. лeвa. Грубо казано, кметовете на властта получават 178 млн. лв. (БСП+ДПС), а кметовете на опозицията и другите получават 111 млн. лв. (ГЕРБ+други/независими). Забележете, че близките до властта не просто получават чувствително повече в абсолютен размер, но те са много по-малко като брой общини и представено население от опозицията и другите. Кметовете на ГЕРБ, например, са основно в големите градове, като общо обхващат население от над 4,2 млн. души. БСП от своя страна има кметове в общини с население 1,3 млн. души. Въпреки това, вторите получават почти двойно повече от първите.

Таблица: Финансирани общини и политическа принадлежност на кмета

Източник: МФ, ЦИК, НСИ, ИПИ

За да илюстрираме разминаванията във финансирането, можем да представим и данни, претеглени спрямо населението. Видно е, че разликата между БСП И ГЕРБ е 6 пъти, а най-облагодетелствани са кметовете на ДПС – обхванато сравнително малко население, а получени големи суми. Разбира се, не можем да очакваме пълно равенство и при честно разпределение на парите, но големите разлики в случая говорят сами за себе си.

Графика: Финансирани общини по политическа принадлежност на кмета, претеглени спрямо населението в съответните общини, лв. на човек

Източник: МФ, ЦИК, НСИ, ИПИ

Какво се случва, ако, например, махнем областните градове от уравнението? Изваждайки 27-те най-големи общини, картината става още по-ясна. БСП и ДПС получават над 147 млн. лв. в по-малките общини, докато за кметовете на ГЕРБ в по-малките общини има 23 млн. лв. И забележете, че отново, дори и без големите 27 града (съответно общини), кметовете на ГЕРБ обхващат повече население спрямо БСП и ДПС взети заедно, а получават в пъти по-малко.

Интересно е да разгледаме и нефинансираните общини. Общо 91 общини не се класират за финансиране – дали защото не са имали проекти или са им били отхвърлени, няма как да знаем. Цели 89 от нефинансираните общини са на ГЕРБ и други/независими, докато нефинансираните общини на БСП и ДПС са едва по една – Съединение на БСП и Мадан на ДПС. С други думи, ако кметът на общината е от БСП или ДПС, то финансирането е сигурно (стига да не си в Съединение или Мадан), докато, ако кметът е представител на опозицията или независим, то е по-вероятно да не получи финансиране (повече от половината „опозиционни” общини не са финансирани).

Изводи
Всичко казано дотук потвърждава хипотезата, че парите от регионалния „фонд” са разпределени в голяма степен на политически принцип. Управляващите партии са били изключително благосклонни към своите кметове, докато опозицията е срещнала сериозни трудности – повече от половината „опозиционни” общини не са финансирани. Разделението допълнително се задълбочава в по-малките общини, където кметовете, близки до властта, доминират тотално в разпределението на средствата.


Автор: Петър Ганев, Институт за пазарна икономика