Американският президент Доналд Тръмп е обвиняван, че е действал прибързано с местенето на посолството на САЩ в Израел от Тел Авив в Ерусалим, но всъщност това е действие в правилния момент, което връща силното присъствие на Вашингтон в региона. Такава позиция изрази дипломатът Милен Керемедчиев в студиото на „Тази сутрин” в бТВ.

Той припомни, че вече 20 години четирима американски президенти отлагат на всеки 6 месеца решение на Сената за местене на дипломатическата мисия в Ерусалим. Това е направил и Тръмп преди половин година, но тогава ситуацията е била друга – не е имало единен фронт със Саудитска Арабия срещу Иран и ИДИЛ все още не е била победена.

Според Керемедчиев по времето на Барак Обама Америка е отсъствала от близкоизточния регион и е позволила на Русия да бъде силният играч. Сега обаче това се променя и именно заради това ставаме свидетели на „много интересна политическа игра на шах” между Доналд Тръмп и Владимир Путин, в резултат на която дни след признаването на Ерусалим за израелска столица руските войски започват да напускат Сирия с цел по-лесни преговори на Москва с Кайро и Анкара.

Как обаче ще отговори арабският свят на действията на американския президент? „Арабският свят е много разделен. (…) Не можем да очакваме реакция като 1973 г. с петролно ембарго срещу САЩ. Шиити и сунити отново се хванаха за гушите”, отбеляза Керемедчиев.

По думите му палестинските лидери отдавна са загубили подкрепата на страните от Персийския залив заради подкрепата си за окупацията на Кувейт от Саддам Хюсеин. Това и по-късно ги е тласнало към Иран и свързаните с него организации.

„Очаквам едно урегулиране на отношенията. Ако бях на мястото на палестинските лидери, нямаше да се свързвам с терористични организации, а щях да работя за признаване на Източен Ерусалим за столица на палестинската държава, което би върнало топката обратно към Израел”, посочи дипломатът, като припомни за незаконните еврейски колонии в палестинските земи.

„Позицията на ЕС е доста закостеняла и неадекватна на новите промени в света – Тръмп разтърсва заспалите организации. Трябва политиката на Меркел да бъде преосмислена, тя не отговаря на агресивните действия на силните на деня – Путин, Си Дзинпин”.