Св. Анастасия била дъщеря на знатен и богат римлянин. Баща ѝ бил езичник, но майка ѝ изповядвала християнската вяра. Всички в Рим се чудели на красотата, ума и познанията на младата Анастасия.

От своята майка Анастасия получила познания за Бога. След време, тъй като не се отказала от вярата си, въпреки всички мъки, на които била подложена, тя била привързана към четири стълба и изгорена през 290 г.

Една християнка погребала тялото ѝ, което останало невредимо в огъня. Мощите ѝ след това били отнесени в Цариград.

В народните представи светицата е християнизираният образ на смъртта. Вярва се, че в която къща не се празнува денят на света Анастасия, непременно ще се случи нещастие. Жените и особено майките не трябва работят нищо, за да не се разболеят децата им.

Народното поверие гласи: Ако на този ден времето е хубаво, през юни ще е суша, а ако вали - и през юни ще е дъждовно.

Времето на следващия ден определя по същия начин времето през юли. Традицията повелява да се месят пресни питки и намазани с мед да се раздават.

Имен ден празнуват всички с имената Анастасия, Анастас, Анастаса, Анасташа, Ася, Наташа, Настя, Настас, Сийка, Сия.