Нечетният брой ястия на трапезата на Бъдни вечер са пожелание за добро и късмет
В разбирането на старите българи, в нашата митологична култура, лявото, нечетното, е символиката на отвъдния свят, а четното, дясното, е мястото, на което сме ние тук.
Лявото, нечетното, е пожеланието за доброто, за оставането ни тук и за всичко, което ще ни се случи тук, около трапезата, на тази празнична вечеря.
Късметите трябва да са толкова, колкото са всички в дома, плюс тези за иконата, за Богородица и за къщата, за тези, които ги няма, но са с нас в мислите ни.
Масата не се вдига, за да не напусне късметът дома. Това е нощта, в която идва духът-покровител, времето, когато, според митичните разбирания на българите, се открехва вратата към другия свят.
Казваме, на Коледа се случват чудеса – това идва точно от магическото разбиране, че в този ден – празничен, наистина свещен, сакрален, има едно отваряне на границите между световете, една леко открехната врата, зад която седят божества или демони.
И в древността, и днес, на Коледа са се разменяли подаръци. Смисълът на този акт се е променял през времето. Рядко обаче се замисляме за смисъла на този ритуал и думите, които го съпровождат:
„Благослов – слово за благост и подаряване, благополучие. Да получим благо от тези, на които се кланяме и почитаме тази вечер и в същото време ние да благодарим".
Какво значи да благодарим? Да дарим благо – това е размяна на блага, на подаръци, в духовен план. Ние сега разменяме играчки. Но това е също част от нашите отношения, това е също част от възможността да установим хармония и любов между хората, да дарим най-доброто, защото играчката сама по себе си няма значени каква е, тя се дарява с любов.“
Нека има любов и радост в сърцата ни, да сме живи и здрави! Любовта е тази, която ни дава живот и здравето дори. И късметът, разбира се, но и мъничко кураж, за да преодолеем изпитаният на времето!,
е пожеланието на екипа на Виа Понтика към всичките ни верни читатели!
Comments
comments powered by Disqus