Хората в Аржентина имат традицията да носят бельо в жълто, розово или бяло в навечерието на Нова година. Те вярват, че всеки от цветовете ще им донесе определен късмет. Вярва се, че розовото бельо привлича любовта през следващата година. Бялото пък носи мир и хармония, а жълтите гащи би трябвало да докарат успеха и парите при онзи, който ги носи.

Тамошните граждани вярват още, че точно в 00:00 на Нова година трябва да направят стъпка напред с десния си крак, за да върви годината по-леко и да е изпълнена с щастие и късмет. Събирачите на стара хартия ще се влюбят в празнуващите аржентинци. Още от сутринта на 31 декември те започват да изнасят и разстилат по улиците купища ненужна хартия. Прието е всички ненужни списания, вестници и опаковки да бъдат изхвърлени от дома, и то по описания зрелищен начин.

Бразилците също внимават какво обличат на празника. В новогодишната нощ е хубаво да се носят бели дрехи, за които се вярва, че ще прокудят злите духове. Ако някой се озове в Бразилия на 1 януари, не бива да се учудва от наплива на ранобудни граждани по плажовете. Традицията е всеки ден в продължение на една седмица да бъде прескачана по една вълна за късмет. Носят се дарове и на богинята на водата Йеманджи. Според поверията тя най-много обича цветя, затова бразилците хвърлят букети в морето. Ако вълните ги върнат обратно, значи богинята не е харесала подаръка.

Дрехите са в основата и на честванията в Исландия. Вечерта преди 12 декември исландската традиция повелява децата да оставят едната си обувка на перваза на прозореца, като през тази вечер първият Коледен човек или Yule Lad слиза от планината и идва в града. Обувката трябва да остане на перваза до Коледа, като така всеки един от 13-те Коледни човеци ще може да остави своите подаръци в дните до Бъдни вечер. Послушните деца намират в обувката си малки подаръчета и бонбони, а лошите - картофи. Друга интересна традиция е свързана с подаряването на дрехи за Коледа. Според поверието този, който не получи нова дреха за подарък, ще бъде изяден от голямата коледна котка, която слиза от планината на Бъдни вечер.

Датчаните пък до 31 декември събират стари чинии, които няма да използват, за да ги строшат в празничната нощ във вратите на своите съседи. Защо го правят, и те самите нямат отговор, но вярват, че така гонят лошите духове. Семейството, на прага на което сутринта се окажат най-много счупени чаши и паници, ще има голям късмет през годината, защото това означава, че има много приятели. По-обяснима е друга една традиция - в полунощ да скочиш отвисоко, например от масата, на пода. Вярването е, че така навлизаш "със скок" в новата година. По празниците датчаните почитат елфа Нис. Но той се слави като голям глезльо, затова хората му оставят през нощта една купа топла овесена каша, за да не се обиди и да закриля семейството през предстоящите 365 дни.

В Испания пък имат обичая, докато камбаните отброяват 12 удара, възвестяващи края на старата година, при всеки звук да лапват по едно гроздово зърно. Това се прави, за да бъдат изпъдени вещиците и злите духове и гарантира богат урожай.

Обитателите на Еквадор също се боят от зли сили. Гонят ги, като изработват парцалено чучело, пълно с хартия, което ритуално изгарят в новогодишната нощ. На кладата попадат и всички снимки, направени през миналата година, за да се освободи място за нови преживявания.

А в Перу пък държат да започнат на чисто отношенията си. Затова всяка година на 31 декември организират фестивала "Таканакуй", по време на който хората се бият един с друг, за да изчистят недоразуменията си и да започнат новата година като приятели.

Шум вдигат и австралийците. В празничната нощ те образуват шествия, към което всеки се присъединява, блъскайки с все сила по тенджера или тиган.

Сред тази врява като най-романтични се очертават колумбийците. При тях традицията е в полунощ младите мъже да се разходят с празен куфар около дома си. Вярва се, че така цялата година ще бъде изпълнена с пътешествия, а ако младият човек успее да обходи целия град, значи пътуването, което сам си избере, ще се случи. Девойките пък е прието да откъсват върбови пръчки и с тях да обикалят кварталите. Ако някой момък открадне пръчката, значи е съдено да вземе избраницата си за жена.

В Чехия момичетата също си гадаят за сватба. Девойките за женене застават в новогодишната нощ на вратата и хвърлят обувка през рамото си. Ако обувката падне с пръстите към вратата, момичето ще се омъжи следващата година.

Улиците по принцип са сцена на много от новогодишните традиции. В Италия например всеки уважаващ себе си гражданин в полунощ изхвърля през балкона ненужните вещи - дрехи, мебели, техника. Друг обичай на Ботуша повелява на 31 декември всеки да облече нещо червено, затова на Нова година в Милано, Флоренция или Рим често могат да бъдат срещнати дори полицаи с червени чорапи - това предвещава късмет през цялата година. Прието е също така да се ядат стафиди, но не от магазина, а такива, които са изсъхнали на самия грозд. Смята се, че който изяде най-много стафиди, ще натрупа най-много пари през настъпващата година.

Турците имат подобно гадаене, но то е свързано с нар. В полунощ е прието от прозореца да бъде хвърлен на паважа един добре узрял плод. Колкото повече сок изтече от нара, толкова по-щедра ще е съдбата през идните 356 дни. А в полунощ нашите южни съседи отключват входните си врати и поръсват щипка сол, която символизира благосъстояние.

По шотландските улици също трябва да се внимава в новогодишната нощ. Работата е там, че гражданите търкалят из тях бъчви, пълни с горящ катран, символизиращи отиващата си година. В някои региони пък е прието да въртиш над главата си огромни огнени топки, които наподобяват новото слънце, което трябва да изгрее на сутринта. Традицията, свързана с дома, гласи семейството да се настани около горящата камина и точно в полунощ, когато забият камбаните, главата на фамилията да стане и мълчаливо да отвори входната врата, за да влезе благополучието в жилището. Първият гост, който престъпи прага, е знак за това какъв ще е късметът на семейството през идните месеци. Той трябва да донесе подарък вино, уиски, сол, хляб, паричка или въглен, което е символ на пари, късмет, щастие, топлина и добро настроение. Вярва се, че носи късмет, ако първият гостенин е тъмнокос. Русокосите и червенокосите пък носят лошо послание на дома.

Гостът е на почит и в Гърция, но там той е длъжен освен другите подаръци да занесе на домакините и камък - колкото по-голям, толкова по-добре. Смята се, че колкото тежък е камъкът, толкова ще натежи портфейлът на стопанина през настъпващата година.

Темпераментните жители на Панама пък дори на празника не са безразлични към политиката. Там е прието в новогодишната нощ да бъдат изгаряни чучела на политици, спортисти и други известни хора. Случвало се е да изгорят на клада кукла на националния си шампион по бягане редом до чучелото на Фидел Кастро. Тези плашила се наричат muneco и символизират всички неприятности в изминалата година. Всяко семейство си изработва собствена кукла с образа на най-ненавистния човек. Според друга панамска традиция точно в полунощ се включва звуковата сигнализация на всички противопожарни пунктове. Към нея се присъединяват клаксоните на всички автомобили, които се намират по улиците, а минувачите започват да крещят. Тази врява цели да "наплаши" идващата година, за да бъде по-добра към хората.

Традицията за коледната кисела краставичка се празнува в САЩ от началото на XIX век. Играчка с формата на кисела краставичка се скрива в клоните на коледната елха на всяко семейство. Вярва се, че който първи намери играчката, ще бъде късметлия през цялата следваща година. Големите магазини и молове също увличат своите клиенти и скриват по една кисела краставичка играчка в голяма елха, като подаръците за най-добрия търсач включват ваучери за безплатно пазаруване. Най-широко разпространената история за началото на традицията произлиза от затвора "Камп Съмтър" по време на Американската гражданска война, където редник Джон Лоуър бил пленен. Според поверието след дълги молби той получил от охранителя си една кисела краставичка, която го спасила от гладна смърт. След като е освободен и се връща при семейството си, той решава да скрие кисела краставичка в коледната елха, като така започва традицията.

Интересен обичай в Украйна пък повелява коледните елхи да бъдат украсявани с паяжини. Според легендата в едно бедно семейство отгледали елха за Коледа, но парите им не стигнали за украса. Елхата останала без декорация в центъра на къщата и след няколко дни паяците започнали да плетат своите паяжини по клоните й. Когато децата се събудили на Коледа, открили, че паяжините са се превърнали в чисто злато.

Една от най-странните новогодишни традиции води началото си от малко градче в Чили. Всичко започва, когато през 1995 г. местно семейство решава да посрещне празника на гроба на свой близък. Днес над 5000 чилийски семейства точно в 23:00 часа на 31 декември отпразнуват започването на новата година на гробищния парк. След като кметът извърши церемонията по официалното отваряне на портите към гробището, жителите на Талка прекарват нощта край гробовете, слушайки тиха класическа музика.

В Япония също наблягат на философското осмисляне на празника. Настъпването на новата година се отбелязва с камбанен звън - точно 108 удара. Те обозначават шестте човешки пороци: лекомислие, глупост, алчност, злоба, завист и нерешителност. Логично е недоумението защо ударите са 108, а не 6. Защото японците смятат, че всеки човешки порок има 18 различни оттенъка.