Мелания произлязла от благочестиви християнски родители. Баща й и дядо й били висши сенатори. Като пораснала, Мелания горещо желаела да съхрани девството си непорочно и често с всички сили умолявала за това родителите си. Но тъй като тя била единствената им дъщеря и нямало друг наследник на безбройните им имения и несметни богатства, щом светицата навършила четиринадесет години, те я омъжили против волята й за човек, равен на нея по знатност, на име Апиниан, който карал седемнадесетата си година. Когато бракът бил сключен, Мелания не се разделила с мисълта и желанието си да съхрани, ако не девството, то поне чистотата си, и всячески скланяла съпруга си към въздържание

През по-голямата част от съзнателния си живот римлянката Мелания се посвещава в служба на Иисус Христос.

След смъртта на съпруга си тя отива на поклонение из Светите Места. Заминава на Изток, където посещава светите отшелници, строи манастири, болници и странноприемници, сама служи на болните и бедните. За делата си Мелания разказва в писмата, които изпраща на своите роднини и близки приятелки в Рим.

След време Мелания пожелава да се върне отново в родния град. По това време Свещеният град е застрашен от варварите, които нахлуват в Италия, грабят и опустошават всичко, което им се изпречи на пътя. Мелания не понася ужасите, причинени от тях, и не след дълго предава Богу дух.