Благословена Коледа! За всички нас, които доживяхме да чуем отново звъна на камбаните на Рождество Христово. И с добро, и с лошо изпращаме още една година от живота си във вечността, която не познаваме… Благословена Коледа за живота ни – щедър, циничен и кратък. Който може да бъде просто красив и мъдър, но само ако го гледаме отстрани…

Благословена Коледа за майката, която ни посреща. За топлите й ръце, с които ни прегръща, храни и ни постила легло. За усмивката, с която ни приспива… А после сяда на стълбите пред къщи и се моли за нас. И плаче… понякога.

Благословена Коледа за семейството, за топлотата и уюта на дома, където се завръщаш уморен. Вратата, антрето, където сваляш непосилната тежест на деня и очакваш да видиш най-добрите очи. Тези, които ще те помилват и за миг ще изтрият сивотата в душата ти.

Благословена Коледа за простите неща в живота – мимолетен жест, усмивка, колебливото тръгване и трудното връщане… Уискито, часовникът, недопушените цигари, мигът в един поглед… Наздраве за простите неща в живота, които всъщност никак не са прости…

Благословена Коледа за търпението ни, разпънато между мълчанието на агнетата и грухтенето на свинете. То вече се пропуква и измежду цепнатините напира гняв, който ще се излее като река. И ще удави тези, които не разбраха смисъла на нашето дълго мълчание.

Благословена Коледа за всички хора, които всеки ден дават частица от себе си, за да правят другите здрави и щастливи. И често забравят да живеят за себе си. Но точно те заслужават бъдещето, когато призвание и щастие ще се слеят.

Благословена Коледа за сълзите на майките, които изгубихме децата си и близките си хора. Полето почерня от болка, а нощните птици крещят от безсилие… После заваля дъжд и на другия ден – о, чудо, полето се покри с цветя!

Благословена Коледа за твореца, сврян в своята таванска стаичка. Днес мислите му са рошави, объркани и тъмни, ръцете му танцуват неуверено върху клавиатурата… Той се лута между самотата и очакването…Времето се е плъзнало по ръба на шкафа…

Благословена Коледа за любовта, която всички очакваме. От началото до края си, все мечтаем за това, вярваме, че я има, че е някъде там, отвъд хълма, край морето… или толкова близо до нас. Творецът погледна към вратата и се заслуша…

ТИХО... СТЪЛБИТЕ СКЪРЦАТ...