Здравен портал
Едва 12% от раково болните у нас получават палиативни грижи
Едва 12% от раково болните у нас получават палиативни грижи
Причината е евтината клинична пътека
У нас онкоболните в терминален стадий продължават да не получават адекватни грижи, а плахите опити на институциите това да се промени бележат пълен провал. През 2017 г. по пътеката на здравната каса за палиативни грижи са отчетени едва 2181 случая, като по-голямата част от тях са онкоболни.
По последните данни на Националния раков регистър починалите за годината от рак у нас са били почти 18 000. Което означава, че 16 000 болни са починали вкъщи, въпреки че обикновено пациентите в терминален стадий имат нужда от специализирани грижи в хоспис.
През 2017 г. у нас има 40 онкоклиники и диспансери, сочат данните на здравната каса, публикувани от clinica.bg. Едва 16 от клиниките са приели пациенти по пътеката за палиативни грижи.
Антирекорд поставят най-големите градове с най-много онкоболници. При 15 онкоболници и отделения в София грижа по тази пътека са получили едва 17 пациенти, умиращи от рак, при над 10 000 души, минали химиотерапия в същите тези болници. Други 8 души са приети за палиативни грижи в Пета градска болница в столицата, въпреки че там няма онкоотделение.
В Пловдив, където има цели 5 онкоболници, включително и общински диспансер, палиативни грижи не е получил никой при над 5000 пациенти за химиотерапия. В Плевен също няма нито един, получил специализирани грижи в последните си дни. Пациентите, които все пак са получили палиативни грижи, са във Варна и по-малките областни градове.
По закон у нас трябва да се предоставя комплексна грижа при лечението на ракови заболявания. Затова клиниките, които извършват активно лечение на пациенти с онкологични заболявания - химио- и лъчетерапия, са длъжни да предоставят и диспансерно наблюдение, и палиативни грижи, а ако нямат собствени структура за това - да сключат договор за осъществяването й с друго лечебно заведение.
Изискването беше залегнало преди време и като задължително за сключване на договор със здравната каса. Промяната беше въведена при предишния кабинет "Борисов" именно заради факта, че болниците предпочитат да се занимават само с химиотерапия, но след това оставят пациентите си да се оправят сами. Очевидно въпреки закона промяна няма.
Причината болниците да отказват да се занимават с палиативни грижи са по-ниските цени на клиничната пътека. За пациент с нужда от палиативни грижи НЗОК плаща по 51 лв. на ден. Според някои клиники обаче тази сума не покрива разходите им, затова отказват да се занимават с грижи за умиращи. От друга страна, химиотерапевтичното лечение е добре платено, което доведе до бум на появата на нови болници и отделения в тази област.
Палиативната грижа обаче явно се оказва тежко финансово бреме предимно за болниците в София и Пловдив. В диспансера във Враца например през м.г. са отчетени 972 пациенти на химиотерапия и 404 души на палиативни грижи при същата цена на клиничната пътека. В "Св. Марина" във Варна химиотерапия са получили 1906 души, а 336 са отчетените случаи за палиативни грижи. По горе-долу такъв начин стоят и нещата в онкодиспансерите в Благоевград, Русе, Бургас и Шумен.
През 2017 г. пациентите на химиотерапия у нас са били 31 878, за което НЗОК е платила 327 млн. лв. В същото време броят на диспансерните прегледи, които са извършени на хора с онкологични заболявания в страната, са едва 11 005, т.е. болниците не проявяват особен интерес и към проследяването на заболяването на пациентите си.
Лидер по приходи от химиотерапия е КОЦ-Пловдив - 26.7 млн. лв. за 2292 отчетени пациенти. Следва "Св. Марина" във Варна с 22 млн. лв. и 1906 пациенти. В София традиционно най-много пари са изплатени по това перо на частната "Сердика" - 19 млн. лв., при това за 1115 болни, т.е. там средно на пациент за лекарства НЗОК плаща над 17 000 лв., което прави болницата лидер по изписване на скъпо лечение. 18 млн. за 1229 пациенти са платени на болницата по хематология в София, по 14 млн. лв. са получили "Аджъбадем сити клиник" и "Надежда" с тази разлика, че първата е отчела 1122 пациенти, а втората - 945. За 1131 пациенти Раковата болница е изписала лекарства за 11 млн. лв.
Заради ежегодните преразходи за химиотерапия от здравната каса обмислят дали да не се наложат лимити и при това лечение, както е с останалата дейност на всички болници.
У нас онкоболните в терминален стадий продължават да не получават адекватни грижи, а плахите опити на институциите това да се промени бележат пълен провал. През 2017 г. по пътеката на здравната каса за палиативни грижи са отчетени едва 2181 случая, като по-голямата част от тях са онкоболни.
По последните данни на Националния раков регистър починалите за годината от рак у нас са били почти 18 000. Което означава, че 16 000 болни са починали вкъщи, въпреки че обикновено пациентите в терминален стадий имат нужда от специализирани грижи в хоспис.
През 2017 г. у нас има 40 онкоклиники и диспансери, сочат данните на здравната каса, публикувани от clinica.bg. Едва 16 от клиниките са приели пациенти по пътеката за палиативни грижи.
Антирекорд поставят най-големите градове с най-много онкоболници. При 15 онкоболници и отделения в София грижа по тази пътека са получили едва 17 пациенти, умиращи от рак, при над 10 000 души, минали химиотерапия в същите тези болници. Други 8 души са приети за палиативни грижи в Пета градска болница в столицата, въпреки че там няма онкоотделение.
В Пловдив, където има цели 5 онкоболници, включително и общински диспансер, палиативни грижи не е получил никой при над 5000 пациенти за химиотерапия. В Плевен също няма нито един, получил специализирани грижи в последните си дни. Пациентите, които все пак са получили палиативни грижи, са във Варна и по-малките областни градове.
По закон у нас трябва да се предоставя комплексна грижа при лечението на ракови заболявания. Затова клиниките, които извършват активно лечение на пациенти с онкологични заболявания - химио- и лъчетерапия, са длъжни да предоставят и диспансерно наблюдение, и палиативни грижи, а ако нямат собствени структура за това - да сключат договор за осъществяването й с друго лечебно заведение.
Изискването беше залегнало преди време и като задължително за сключване на договор със здравната каса. Промяната беше въведена при предишния кабинет "Борисов" именно заради факта, че болниците предпочитат да се занимават само с химиотерапия, но след това оставят пациентите си да се оправят сами. Очевидно въпреки закона промяна няма.
Причината болниците да отказват да се занимават с палиативни грижи са по-ниските цени на клиничната пътека. За пациент с нужда от палиативни грижи НЗОК плаща по 51 лв. на ден. Според някои клиники обаче тази сума не покрива разходите им, затова отказват да се занимават с грижи за умиращи. От друга страна, химиотерапевтичното лечение е добре платено, което доведе до бум на появата на нови болници и отделения в тази област.
Палиативната грижа обаче явно се оказва тежко финансово бреме предимно за болниците в София и Пловдив. В диспансера във Враца например през м.г. са отчетени 972 пациенти на химиотерапия и 404 души на палиативни грижи при същата цена на клиничната пътека. В "Св. Марина" във Варна химиотерапия са получили 1906 души, а 336 са отчетените случаи за палиативни грижи. По горе-долу такъв начин стоят и нещата в онкодиспансерите в Благоевград, Русе, Бургас и Шумен.
През 2017 г. пациентите на химиотерапия у нас са били 31 878, за което НЗОК е платила 327 млн. лв. В същото време броят на диспансерните прегледи, които са извършени на хора с онкологични заболявания в страната, са едва 11 005, т.е. болниците не проявяват особен интерес и към проследяването на заболяването на пациентите си.
Лидер по приходи от химиотерапия е КОЦ-Пловдив - 26.7 млн. лв. за 2292 отчетени пациенти. Следва "Св. Марина" във Варна с 22 млн. лв. и 1906 пациенти. В София традиционно най-много пари са изплатени по това перо на частната "Сердика" - 19 млн. лв., при това за 1115 болни, т.е. там средно на пациент за лекарства НЗОК плаща над 17 000 лв., което прави болницата лидер по изписване на скъпо лечение. 18 млн. за 1229 пациенти са платени на болницата по хематология в София, по 14 млн. лв. са получили "Аджъбадем сити клиник" и "Надежда" с тази разлика, че първата е отчела 1122 пациенти, а втората - 945. За 1131 пациенти Раковата болница е изписала лекарства за 11 млн. лв.
Заради ежегодните преразходи за химиотерапия от здравната каса обмислят дали да не се наложат лимити и при това лечение, както е с останалата дейност на всички болници.
Comments
comments powered by Disqus