Свети Фотий е роден в Цариград около 820 г. в богат и знатен род. Фотий получил най-доброто образование на своето време и бил най-ученият представител на тогавашна Византия. Той бил преподавател в знаменитата Магнурска школа в Цариград, където се учел славянският равноапостол Константин – Кирил Философ и малко по-късно – българският цар Симеон Велики. Фотий заемал високи служби в държавата, на най-много обичал да се занимава с науките.

Заради изключителните си дарования и високото си образование той бил поставен през 858 г. за цариградски патриарх.

Патриарх Фотий се борил против изопачаванията на християнството и често влизал в разногласие с византийските императори. В зависимост от курса на тяхната политика той бил свалян и пак възстановяван на патриаршеския престол.

Св. Фотий умира в заточение на 6 февруари 891 г.

С неговото име и ревностен християнски дух е завинаги свързана и българската история, защото именно патриарх Фотий убеждава Константин Философ да проповядва християнството сред славяните.

Той пише изключително ценен исторически документ - обширно послание върху християнската вяра и живот, адресирано до българския цар Борис І.

От старогръцки името му означава "светлина". Фотий е покровител на всички, чиито имена съдържат светлина или неин символ в името си.

Имен ден празнуват: Фотий, Фотин, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светлин, Светльо, Светла, Слетлана, Светослав, Светослава .