Почитаме Свети Евлогий, архиепископ Александрийски и преподобния Мартиниан
Той е бил благочестив и предан на вярата Христова. Живял е по времето на император Ираклий (VII век).
Името Евлоги означава "добра дума", "възхвала". То произлиза от гръцките еu, което значи "добро", и logos – "дума".
Свети Евлогий бил родом от Сирия и живял през VI-VII век. Получил добро образование в родината си, той станал монах и бил ръкоположен за свещеник в град Антиохия. Служил примерно в антиохийската църква, а по-късно заради мъдростта и добродетелите си бил избран за архиепископ на Александрия, Египет. Останал на този пост цели 28 години (579-607 г.).
Свети Евлогий живял праведно и ръководил Църквата с много разум и любов към хората. Затова по неговите молитви Бог извършил редица чудеса. През 589 г. той свикал събор в Александрия, за да осъди две групи еретици. Бил и убеден противник на монофизитството.
Запазени са някои от неговите богословски съчинения като “За двете природи на нашия Господ и Бог, и Спасител Иисус Христос”, откъси от беседата му “За Троицата и божественото домостроителство” и други. В своите произведения той развива учението за “природната” човешка воля у Богочовека Христос, говори за “две действия” и “две воли” у Него, като подкрепя становищата си с дълбок анализ на основните евангелски текстове. В това отношение свети Евлогий е пряк предшественик на големия богослов от VII век свети Максим Изповедник. Упокоил се в мир в 607 г.
На този ден се почитат още Св. пребодобни Мартиниан и Св. преподобни Зоя и Фотиния. Преподобни Мартиниан бил родом от Кесария Палестинска.
Името Зоя пък означава "живот" (на гръцки). Тя е била византийска императрица и мъченица, чиято памет се почита на 13 февруари.
На 18 години Мартиниан се оттеглил в една планина в Кападокия и там прекарал 25 години в пост, бдение, молитва и борба с много изкушения. Когато една жена дошла да го изкушава и видял, че ще падне в грях с нея, той скочил бос в огъня и стоял там докато от болка била убита у него всякаква похот. Когато му се явили други изкушения, той избягал на самотна скала всред морето, за да се спаси от съблазън.
По Божия промисъл делфин го дочакал и на гърба си го изнесъл на брега. Тогава Мартиниан решил никъде да не се настанява за постоянно, а непрекъснато да пътува.
За две години той обходил 164 града, като навсякъде проповядвал и поучавал народа. Най-после стигнал в Атина, където се поминал в 422 година.
Comments
comments powered by Disqus