Месни Заговезни е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден.

Празникът е с плаваща дата - през 2015 година се отбелязва на 15 февруари.

Ден преди Месни Заговезни, в събота, се отбелязва Задушница пред Великия пост.


Името на празника идва от това, че се заговява (пости) с месни ястия.

Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница. През нея до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се ядат сирене, мляко, масло - всякакви млечни продукти и яйца.

Тези две седмици са своеобразна подготовка на организма за най-дългите пости през годината. Постите съществуват в почти всички древни култури, като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека, вкопчил се в материалното, като надмощие над желанията и страстите. Едно себеосъзнаване за мястото ни в духовното ни развитие.

В прехода на природата между зима и пролет, в постите се крие и настройване и почивка на организма ни, водещо до изчистване от токсините.

По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.

Цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. Наближават дните, в които веселбите са забранени.

Традиционни гозби за този ден са: варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с животинска мазнина (мас, краве масло), баница с месо.